Храна за акули

— Прави каквото ти казвам.

Елизабет остави продуктите и се опита да се обърне, за да види кой е зад нея, но Призрака я сграбчи грубо, повали я на пода и се стовари върху нея. Преди тя да успее да каже нещо или да изпищи, той напъха един парцал в устата й и завърза ръцете й зад гърба с пластмасовите белезници, които бе донесъл. Обърна я по гръб и Елизабет се озова пред студените сини очи и овално лице на един червенокос мъж.

— И така, Елизабет, не искам да ти причинявам болка, но ще го направя, ако ти пожелаеш да бъде така. Единствената ти възможност да оцелееш, е да правиш точно каквото ти кажа. Ясно ли е?

Тя кимна. Очите й бяха безизразни от отчаяние. Призрака й се усмихна, после я изправи и я наблъска в банята. Затвори вратата и свали белезниците от китките й.

— Съблечи се — заповяда той.

Призрака беше научил, че ако махне дрехите на мишените си преди разпита, получава по-лесно информация. Така сломяваше съпротивата им и създаваше сексуална заплаха, както за жените, така и за мъжете.

Елизабет разкопча широката си рокля и я пусна да се свлече на пода. Остана само по сутиен и бикини.

— Махни и тях. Свали всичко. Започвам да ставам нетърпелив.

С трепереща ръка тя разкопча сутиена, свали бикините и застана гола пред него.

— Така не е ли по-добре? Само се погледни — засмя се Призрака.

Сграбчи я грубо и отново сложи пластмасовите белезници на ръцете й.

— А сега влизай във ваната.

Елизабет се подчини.

— Легни по гръб.

Догади й се. Страхът сви стомаха й и тя започна да се задушава. Призрака чакаше този миг. Почти винаги ставаше така. Той извади парцала от устата й, а Елизабет повърна върху себе си.

Сетне Призрака я принуди да легне върху стомашните си течности.

Тя обезумя от ужас.

— Не ме убивай — дрезгаво каза Елизабет.

— Зависи колко добро момиче ще решиш да бъдеш.

— Ще бъда добра.

— Чудесно. Дошъл съм да разбера къде е Райън Болт.

— Кой? — попита тя, без дори да знае защо го казва.

Той я удари с пистолета. Елизабет изпищя, когато усети, че устната й се разцепва. Устата й се напълни с кръв.

— Какво каза? — тихо попита той.

— Добре… Недей…

Тя се задави с кръвта, която бликаше в устата й.

— В коя банка са сметките на Райън? Ходих в къщата му на плажа, но там няма никакви финансови документи. Искам да знам какви кредитни карти има… Кой плаща сметките му… Неща от този род.

— Кой плаща сметките му?

— Точно така. Един прост отговор на този въпрос и ти си свободна, Елизабет.

— Ами… Джери…

Тя започна да се задушава. Виеше й се свят.

— Спокойно. Поеми дъх. Кой е Джери?

— Джери Ъпшоу, неговият агент. Те ползваха услугите на една фирма, която уреждаше сметките им срещу пет процента възнаграждение.