Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
Райън се опитваше да вдига ранения си крак, като все по-малко използваше помощта на здравия.
Навремето беше млад и здрав. Не изпитваше страх от поражение.
Беше най-добрият. И сега нямаше да се предаде. Нямаше да позволи на Мики да спечели… Не и след като мафиотът бе стигнал толкова далеч.
55. Оздравяване
На стотина километра южно от границата те намериха един усамотен залив, посочи на картата като Магдалена и хвърлиха котва.
След май дойде юни, а сетне юли. Живееха, без да се притесняват за нищо. Райън правеше гимнастика по два пъти на ден в продължение на два часа, като се съсредоточаваше не само върху крака, но и върху цялото си тяло и укрепваше мускулите. Лусинда готвеше, плуваше и се печеше гола на слънцето на предната палуба. А нощем се любеха под звездите.
Седмиците минаваха и единствената им връзка със света беше местната радиостанция и мексиканското корабче за лов на омари, което от време на време влизаше в залива. Два пъти седмично се обаждаха на Каз и Коул, които още не бяха успели да намерят Дейвид Роб. Соломон им обясни, че вече не е добре дошъл в Министерството на правосъдието и не му дават пропуск. Гласовете и на двамата звучаха уморено и отчаяно.
Атмосферните условия позволиха на Райън и Лусинда да хванат една радиостанция от Сан Диего, по която предаваха само новини и късно в една юнска нощ те научиха, че Хейз Ричардс е заминал за Европа и обсъжда световните събития с държавните глави. Той се върна в Съединените щати през третата седмица на юли за конгреса на Демократическата партия, но Райън и Лусинда не го гледаха, защото телевизорът не приемаше толкова отдалеч. Соломон им разказа за това по телефона.
— Онова шибано копеле… Трябваше да го чуете. Щял да накара Америка да заработи отново, и още как. Ще я накара да заработи за шайка мафиоти. По Ю Би Си казаха, че бил кандидат-президентът на 90-те и Рузвелт на нашето време. Така се вбесих, че ми се дощя да се застрелям.
След конгреса Хейз избра сенатора Бен Савидж от Калифорния за кандидат-вицепрезидент, после пак отиде в Европа, където се снима с арабски крале и балкански президенти. Каз им разказваше за събитията. С всяко обаждане им се струваше все по-отчаян.
След два месеца Райън укрепна достатъчно, за да прави по няколко несигурни крачки без патериците.
Един следобед отидоха с гумената лодка до брега. Беше топло и рядко обличаха дрехи. Бяха сами в уединеното заливче. То беше техният рай. Всички сенки в живота им бяха отмити от океана и изгорени от яркото слънце. Бяха донесли хавлии, храна и малката скара.
Райън бе твърдо решен да извърви цялата дължина на плажа. Лусинда го погледна и се засмя, когато той падна от лодката на двайсет метра от брега и започна да плува. Движенията му бяха грациозни и ставаха все по-силни. Преди два месеца Лусинда бе махнала конците от раната. Кожата на Райън беше придобила тъмнокафяв загар, с изключение на червената линия на белега.
Той излезе от водата. Дългата му руса коса беше почти побеляла от слънцето. Лусинда приближи лодката до брега и Райън й помогна да я изтеглят на пясъка. После тя грабна една хавлия и хукна към края на плажа.
— Къде отиваш?
— Можеш да ме имаш, ако ме хванеш — закачливо отговори тя.
Той се втурна след нея. Трудно му беше да тича в пясъка. Лусинда вървеше назад и се смееше. Накрая хвърли хавлията към него. Райън я хвана и отново побягна. Лусинда помисли, че може би го боли и изтича към него. Той я хвана за крака и я събори до себе си на пясъка. Прегърнаха се.
— Господи, обичам те — прошепна в ухото му тя.
— Чудя се защо — откровено каза Райън.
Лусинда долепи устни до неговите, а после той започна да целува тялото й. Зърната на гърдите й бяха възбудени от желание. Изпитаха едновременно оргазъм веднага щом той проникна в нея. Не можеха да се наситят един на друг.
— Бих искала престоят ни тук да няма край — каза тя.
— Споменът ще е вечен.
Вечерта извадиха от хладилника в яхтата последните две пържоли и ги опекоха на скарата. Наблизо нямаше град, откъдето да купят зеленчуци и плодове, затова за в бъдеще щяха да се хранят с намаляващия запас от консерви и с омарите и рибата, които успееха да уловят.
След вечерята легнаха на пясъка, хванаха се за ръце и се замислиха за първата си среща, когато Райън беше поканен в дома на семейство Ало за Деня на благодарността.