Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
— Ти се появи на вратата и аз веднага се влюбих в теб. Как е възможно това? — зачуди се тя. — Тогава бях едва на седем години. Сякаш Господ ми каза: „Това е той“.
Райън заговори за Мат.
— Най-лошото от всичко е, че имаше толкова много неща, които исках да направим заедно с него, неща, които никога не станаха. Загуби, които не можах да преживея, защото те съществуват във въображението ми и се променят едновременно с мен.
Райън благодари на Лусинда, че е прогонила кошмара със сянката… Благодари й, че му е обяснила удавянето на Терънс… И че е разсеяла мрака от живота му.
— Ако оцелеем след цялата тази история, ще се омъжиш ли за мен? — попита накрая той.
Тя се подпря на лакът и го погледна. Лунната светлина се отразяваше в сините му очи.
— Бъди сигурен.
Райън свали пръстена на Мат от малкия си пръст… Това беше най-ценното му притежание, а струваше само двайсет долара — убедителен пример за безсмислието на кариерата му към богатството и властта. Сложи го на пръста на Лусинда и двамата се вгледаха в него, безмълвно празнувайки годежа си.
Една вечер в края на август Коул проведе телефонен разговор, който промени всичко. Тъкмо влизаше в пансиона в Джорджтаун, когато телефонът иззвъня и някакъв мъж с тънък глас от „Медикъл Груп“ във Феникс започна да говори с него.
Идеята да проверят старческите домове в южните щати като Хаваи, Флорида, Аризона и Ню Мексико беше на Каз. Според него възрастните хора отивали да живеят в места с по-топъл климат, защото кожата им ставала по-тънка, а кръвообращението — по-бавно. Двамата с Коул търсеха човек, който, изглежда, не беше включен в системата за медицинско осигуряване, а може би беше и починал. Бяха им останали само неколкостотин долара и трябваше някак да стеснят кръга на издирването.
— С мистър Харис от „Медикеър“ ли разговарям? — попита непознатият.
— Да.
— Получих писмото ви и отговарям на запитването ви относно Дейвид Роб.
Каз беше фалшифицирал едно писмо от социални и медицински грижи „Медикеър“. Сетне с Коул изпросиха от Карсън двеста долара, за да напечатат и размножат писмата и пликовете. „Това са последните, Коул. Повече не мога да ти давам пари“ — бе казал отчаяният му брат. Ето защо Коул и Каз заложиха пръстените и часовниците си.
Соломон бе написал кратко писмо, в което съобщаваше, че „Медикеър“ е прегледала сметката на Дейвид Роб и моли „Медикъл Груп“ да се свърже с тях. Направиха петстотин копия на подправеното писмо и ги изпратиха с надеждата, че никой няма да забележи, че на плика има марка, а не правителствен печат. Още не бяха получили отговор отникъде, но най-после им се обадиха от Феникс.
— Това домашният ви телефон ли е? — попита гласът.
— Частен дериват — отговори Коул, опитвайки се да накара човека да говори.
— Малко съм озадачен от вашето писмо. Проверявате Дейвид Роб, така ли?
— Извинете, но кой се обажда?
— Дейл Денисън от Програмата за социални грижи в югозападните щати. Свързани сме с „Медикеър“ и отговаряме за мистър Роб.
Коул намери писалка и започна да рови в чекмеджето за лист хартия.
— Само за да се уверя, че говорим за един и същи човек, бихте ли ми казали сегашния му адрес?
— Според нашата информация той е в старческия дом „Уайлд Оукс“ във Феникс.
— Бихте ли ми казали на колко години е, каква е била основната му професия и номера на социалната осигуровка?
— За какво са ви необходими?
— Проверяваме демографските статистики за хората над шейсет години, включени в списъците на „Медикеър“ — отговори Коул с надеждата, че заплетените му бръщолевения ще объркат достатъчно мистър Денисън и той ще престане да задава въпроси, на които не можеше да отговори.
— Аха, разбирам — каза озадаченият глас от другия край на линията.
— И така, трябва да ми кажете на колко години е, основната му професия и номера на социалната осигуровка.
— Ами добре. Мистър Роб е бил федерален служител. Участвал е в разработката на плана „Блу Крос“… На осемдесет и шест години е и номерът на социалната му осигуровка е 568-52-2713.
Каз се прибра в осем часа. Беше се опитвал да открие Дейвид Роб чрез Министерството на отбраната, но му отказаха. Беше ядосан, когато влезе, но щом чу, че Коул е успял, настроението му рязко се промени.