Дяволският квадрат

— Мисля, че не изглеждам по-млад от годините си — възрази той.

— Повечето мъже на твоите години са дебели и прегърбени. Но ти сякаш можеш да издържиш на тренировките в Куонтико, без дори да се изпотиш.

Тя не откъсваше поглед от него.

Чапман нервно следеше диалога в огледалото за обратно виждане.

— Хайде да се върнем към важните неща — предложи тя.

— Споменах ли, че проверих кариерата на Джон Кар в армията и в ЦРУ? — продължи Фрийдман, без да й обръща внимание.

— Вършил съм си работата също като теб.

— Малцина са си вършили работата като теб. Ти си повече от легенда, Джон Кар. Ти си мит.

— Аз съм човек от плът и кръв като всички останали — каза той и докосна лепенката на главата си. — Мисля, че това е съвсем очевидно.

— Знаеш ли, че много твои мисии и тактики сега се изучават в школата на ЦРУ?

— Не.

— Без да се посочва името ти, разбира се. Иначе много отдавна щях да съм чула за Джон Кар. Но аз си направих труда да поразровя още по-дълбоко и стигнах до „Трите шестици“. Винаги съм изпитвала огромен интерес към това име. Не си се провалил нито веднъж.

— Глупости. Имал съм много провали.

— Скромност?

— По-скоро истината.

— Не ти вярвам.

— Хей, вие двамата! — не издържа Чапман. — Мисля, че е крайно време да поговорим за важните неща!

— Ще работиш ли с нас? — попита Стоун. — Трябва ми твоето съгласие, преди да те запозная с плана си.

— На практика ми предлагаш да рискувам кариерата си — каза Фрийдман. — Ако се разчуе, с мен е свършено.

— С много хора ще бъде свършено, ако не го направиш — заяви Стоун. — Може би с цели градове. — Замълча за миг, после добави: — Наноботи? Руснаците се връщат на бойното поле. Но ако планът ми проработи, ти също ще постигнеш целта си. А за Москва ще остане да се оправя с цялата бъркотия.

— Наясно съм със ситуацията — хладно отвърна тя.

— Значи знаеш какви са залозите. А аз имам нужда от помощта ти.

— Тюркекул е прекарал известно време в Афганистан. Там обичат да одират кожата на враговете си. Бавно и с наслада. Нямам причини да се надявам, че ще проявят повече милосърдие към мен.

— Ще те пазя с цената на живота си.

Фрийдман извърна глава към прозорчето. Изражението на лицето й бавно се промени.

— Добре, ще ти помогна — въздъхна тя и се обърна да го погледне.

— Благодаря ти.

— Тук му е мястото да отбележа, че вместо да ме отвличаш, би могъл просто да дойдеш при мен и да поговорим. Мисля, че го заслужавам.

— Така е — съгласи се Стоун. — Наистина го заслужаваш.