Дяволският квадрат

Фрийдман се завъртя светкавично и натисна ръкохватката, но вратата се оказа заключена. Усети нечие присъствие вляво от себе си и рязко се обърна.

Един мъж я гледаше втренчено.

— Какво става, по дяволите? — извика тя, после изведнъж млъкна и очите й се разшириха от изненада. — Стоун?

— Зад волана е партньорката ми Мери Чапман — хладно я уведоми Стоун. — Сигурен съм, че вече си информирана за нея.

Чапман помаха от предната седалка и зави в първата пряка.

— Вие… Вие ме отвличате?

— Не, просто се срещаме с теб.

— Когато някой иска да ме види, обикновено се обажда предварително!

— Нуждаем се от помощта ти, но не желаем да вдигаме шум.

— Мисля, че Уийвър ти беше забранил да се доближаваш до мен.

— Точно затова не искаме да се вдига шум.

Фрийдман се облегна назад. В очите й нямаше страх.

— Значи Уийвър не знае — каза тя.

— Не е нужно да знае.

— Интересна теория предвид факта, че той е шеф на разузнаването в тази страна.

— Както вече ти е известно, ние проявяваме особен интерес към Тюркекул.

— Много хора проявяват интерес към него.

— Ти сподели, че този човек е предател, но пропусна да ми кажеш кога разбра, че е и двоен агент.

— Сега вероятно ще кажеш, че го знаеш от Уийвър, но аз едва ли ще ти повярвам.

— Продължават да умират хора, и то с тревожна бързина — каза той.

— В този бизнес е така — сви рамене тя.

— Според нас Тюркекул е в епицентъра на този бизнес.

— Не бих възразила, но… — изрече колебливо Фрийдман.

— Но продължава да се разхожда на свобода без никакви проблеми — довърши вместо нея Чапман.

— Аз изпълнявам заповеди — каза тя. — Невинаги съм съгласна с тях, но ги изпълнявам.

— Винаги ли? — подхвърли Стоун.

— Винаги. Иначе не бих оцеляла дълго.

— А не прибягваш ли до известна свобода на действие, за да си свършиш работата?

Фрийдман преметна крак върху крак и кръстоса ръце на гърдите си.

— Къде отиваме, ако не е тайна?

— Просто се разхождаме из града и си приказваме.

— Какво си намислил?

— Значи все пак си разтревожена?

— Кой не би се разтревожил, по дяволите? — остро отвърна тя. — По моите сметки загинаха близо десетина души. Стрелби, бомби, екзекуции! И всичко това на американска земя!

— Значи ще ни помогнеш?

— Не бих казала — отвърна тя. — Поне докато не споделите плановете си.

— Искаме да разговаряме с Тюркекул.

— О, той ще го направи с удоволствие. И ще ви запознае дори с това, което не бихте искали да знаете. Никога не съм срещала по-потаен човек от него, което все пак означава нещо.

— Той просто се опитва да оцелее — каза Стоун. — И ти правиш същото, като не се доверяваш на никого.

— Много добре. А как ще го накараш да говори, ако смея да попитам? Защото аз не съм наясно по този въпрос.