Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Разбира се. Но не виждам защо се интересувате от мен в тази връзка.
Стоун се приведе над масата.
— Имате ли нещо против да го обсъдим на друго, по-спокойно място? — сниши глас той.
Тюркекул отново погледна Фрийдман, която кимна.
— Наистина трябва да чуеш това, Фаут. То има пряка връзка с теб.
Тюркекул се обърна към охранителите си, които чакаха край вратата.
— Мариса знае, че не пътувам сам — каза той.
— Може да го уредим — отвърна Стоун.
— Как? — нервно попита Тюркекул.
— Можем да го уредим — повтори Стоун и погледна към Чапман и Фин. Те реагираха с едва забележимо кимване.
— Защо не говорим тук?
— Вие вярвате на Мариса — облегна се на стола си Стоун. — А Мариса се доверява на мен, иначе едва ли щеше да ви доведе тук.
— Да, вярвам й.
— Тогава какъв е проблемът?
— Явно никога не сте живели в Близкия изток.
— Напротив, живял съм — възрази Стоун на фарси.
— Откъде знаете фарси?
— Косата ми е побеляла. Много отдавна съм в този бизнес. Но вие очевидно сте на мнение, че не бива да се доверявате на приятели, които утре ще се превърнат във врагове…
— Точно така.
— В такъв случай ще рискувам да бъда подслушван, докато обяснявам защо трябва да се включите. Издадена е фатва.
— Фатва ли? Срещу кого?
— Срещу вас.
— Не разбирам! — стреснато го погледна Тюркекул.
— Някой е открил, че помагате на американците, Фаут. И има намерение да сложи край на това.
Очите на Тюркекул зашариха между Стоун и Фрийдман.
— Фатва? — повтори невярващо той. — Но аз съм учен и не представлявам заплаха за никого!
— Някой е разбрал с какво всъщност се занимавате. Може би къртицата, за която споменах. По всичко личи, че именно вие сте мишената им. Те знаят за вашето предателство.
— Това е… прекалено…
— Не. Информацията ни е абсолютно сигурна. Както може би знаете, ние разполагаме с надеждни източници в тази част на света.
— Кой е издал фатвата?
Стоун изрече някакво име и Тюркекул пребледня.
— Но те са…
— Да. А изпълнението на фатвата е възложено на групировка, която никога не пропуска. Няма да спомена името й, но бъдете сигурен, че то ви е добре познато.
Обезпокоен от тези думи, Тюркекул нервно въртеше пръсти.
— Знам, че вярата ви изключва употребата на алкохол, но може би ще направите едно изключение? — каза Стоун. — А после ще поговорим за онова, което бихме искали да направите за нас.
— Да — веднага прие Тюркекул. — Може би малко вино.
Фрийдман направи знак на сервитьора.
Десет минути по-късно Тюркекул си тръгна в компанията на Фрийдман. Стоун и Чапман излязоха през задния вход и се качиха в черен ескалейд с блиндирани стъкла.
— Добра работа, Оливър — прозвуча жизнерадостен глас от задната седалка. — Получи се кристално чист запис, чух всяка дума.
Стоун се отпусна на кожената седалка до Макелрой и каза:
— Сега остава да видим дали е захапал въдицата.
76
— Размърда се — обяви от предната седалка агент Ашбърн, после се обърна така, както си беше със слушалки на главата. — Дано да се получи.
— Скоро ще разберем — каза Стоун.
— Какво стана с охраната му? — попита Чапман.
— Освободихме я.
— Няма ли да заподозре нещо?
— Тяхната работа е да го пазят от околните, а не от него самия. Той обяви, че си ляга да спи. Никой не е очаквал, че ще се измъкне навън.
В слушалките на Ашбърн прозвуча някакъв глас.
— Окей, току-що е взел такси — обяви тя. — Предполагам, че го е повикал по телефона. Насочва се на запад.
— Извън града ли? — попита Стоун.
— Да. Току-що е прекосил Кий Бридж и излиза на Паркуей в посока Вирджиния — каза Ашбърн. Потупа шофьора по рамото и добави: — Хайде, да го настигнем.
Автомобилът рязко потегли, прекоси реката и продължи по магистралата.
— Дръж се на разстояние — разпореди се Ашбърн. — Имаме толкова много подкрепления, че няма начин да го изпуснем.
Стоун не изглеждаше убеден и обезпокоено погледна Чапман.