Часовникът на Пандора

— Чакай малко, Джеймс — намръщи се Барб Ролинс. — Искаш да кажеш, че в момента на света има един-единствен човек, който знае, че сме живи? Съдбата ни е в ръцете на някакво ченге от ЦРУ, което седи и си говори с теб по телефона от хотелската стая във Вашингтон, така ли?

— Знам, че ти се струва…

— А на вас как ви се струва? — прекъсна го тя и се обърна към присъстващите. — Що за измишльотини? Остава сега в кабината да влезе и Магьосникът от Оз!

— Барб, повярвай ми, това е самата истина.

— Сигурен ли си? — попита тя с явно недоверие.

— Виж тази празна конзола, Барб. — Холанд посочи десния прозорец. — Там беше четвъртият двигател, преди да го откъсне взривът от ракетата, който всички чухме. Летяхме си най-спокойно над океана, без да нарушаваме ничие въздушно пространство, и изведнъж ни нападнаха. Защо? Колкото и да ти изглежда абсурдно, фактите подкрепят твърденията на Сандърс.

— Мога ли и аз да добавя нещо, Джеймс? — обади се Лий Ланкастър. — От дълго време съм в политиката и знам, че това, което на странични наблюдатели като нас често ни се струва направо плод на болно въображение, всъщност е резултат от верижното мислене на посредствени личности, сдобили се с извънредно голяма власт. От едно заключение стигат до друго, после до трето и тъй нататък… Самата поредица от съждения може и да е логична, но крайният резултат — не, защото първоначалното съждение е било прибързано. Нас сега са ни обявили за смъртоносна заплаха за цялото човечество. Нито ние мислим така, нито фактите до момента го потвърждават, но ония там, долу, които трябва да взимат бързи решения, без да имат време да си поразмърдат мозъка, са го приели като неоспорима истина.

Докато го слушаше, Холанд изучаваше с любопитство лицето на Ланкастър. Кожата му бе катраненочерна, но очите му излъчваха топлота, увереност и спокойствие. Нищо чудно, че оказва толкова благотворно влияние върху нестихващия ураган от диви страсти в Близкия изток.

— Господин посланик…

— Джеймс, майка ми ме е кръстила Лий, а не „посланик“.

— Извинете. Лий, значи вие смятате, че Сандърс ми е казал истината?

— Та вие сам си отговорихте на въпроса преди малко, Джеймс. Нали летим без един двигател? Надали хора от ЦРУ са управлявали самолета, изстрелял ракетата, но се обзалагам, че са помогнали с всичко останало. Както ви казах, те вече са си направили изводите и… — Ланкастър се умълча.

— Да? — подкани го Холанд.

— Когато нашите правителствени служби открият, че сме живи, вместо да преосмислят предишните си заключения, сигурно ще се почувстват длъжни да предприемат още по-драстични мерки, произтичащи от същите тези заключения.

— В какъв смисъл? — сопна се Барб.

— Вероятно ще разсъждават така: ако „Куантъм“-66 избяга, той ще зарази някое населено място и ще застраши живота на хиляди, дори милиони хора. И ще решат на всяка цена да предотвратят подобна опасност — ако не по пътя на убеждението, то чрез сила.

— Лий, правилно ли ви разбирам? — попита тихо Холанд.

— Ако продължим за Мавритания, несполучилият нападател ще се постарае да ни довърши. Ако пък отидем на друго място, нашето правителство може само да реши да ни ликвидира, за да не причиним смъртта на милиони невинни граждани в някоя чужда страна. Най-разумно е наистина да изчезнем някъде за по-дълго време. Нищо чудно след час-два американските военни да получат нареждания да ни издирят и унищожат.

— Как така нашите военни? — задави се Холанд.

— Да, да, и Военновъздушните, и Военноморските сили. За тях ние сме същинска бомба със закъснител.

— Ами ако просто кацнем на Канарските острови и откажем да мръднем оттам?

— Това би било най-добре, Джеймс, но не знам доколко е изпълнимо — усмихна се Ланкастър. — Вярвам, че все някак ще успеем да се приземим, но бъдете сигурен, че постоим ли по-дълго там, в даден момент положението ще стане наистина критично. Като командир на полета вие трябва внимателно да обмислите нещата и да вземете решение.

— Не ви разбирам.

— Изборът е следният: или зареждаме и продължаваме да летим, за да сме по-далече от останалия свят, или засядаме неканени някъде и предизвикваме международен скандал с всичките му последствия. Според мен вторият вариант е по-добър, макар че рискуваме медиите да накацат като мухи и да привлекат вниманието на цял свят върху нас. Нали знаете, не е трудно да се инсценира някой инцидент, дори пред телевизионните камери.

— Какъв инцидент?

— Пожар, експлозия, прибързана реакция от страна на охраната като в Исландия… И все пак, предполагам, че е по-сигурно, отколкото да летим с три двигателя.

— Боингът е стара, изпитана машина, Лий — възрази Холанд. — Загубата на един двигател няма да ни изкара от строя.

— В такъв случай изглежда, че вече сте намерили решението.