Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— В случая не е така. Слушай… Нали ни дадоха три дни да открием всичко, което би хвърлило подозрение върху виновността на Русо? Но означава ли това, че такова нещо няма, само защото ние не го открихме през тези три дни?
Лание потопи лъжичката си в шейка и с нежелание кимна:
— Не, разбира се.
— Е, добре. Оттогава изтекоха вече шест дни. Тоска ти съобщава за очаквани вътрешни сътресения след отстраняването на Сал, аз от своя страна откривам, че в деня на смъртта му той може би е разполагал със значителна сума в брой. Но какво правим с тази информация? Ти ми казваш, че едното няма нищо общо с другото и толкоз…
— Но какво от това, дори и да има? — сви рамене Лание.
Тя продължително го изгледа, но не каза нищо.
— Нима си въобразяваш, че главния прокурор на щата Калифорния ще промени решението си, след като вече е на течение? — попита Лание. — В никакъв случай, драга. Познавам Дийн Пауъл, работили сме заедно. Ами Соума? Господи Исусе! Тези типове могат да получат клетвените показания на две дузини свидетели, че по време на убийството Греъм е бил в Ню Йорк, и пак да го осъдят. Ще кажат, че е утрепал баща си по телефона, но няма да отстъпят от своето!
Сара се облегна назад и започна да барабани по масата.
— Според мен трябва да уведомим Ейб — замислено промълви тя. — За да се подсигурим, ако не за друго…
— И как ще постъпи той? — попита Лание и най-сетне бутна настрана проклетия млечен шейк. — Виж какво… Те вече направиха така, че Русо е обвинен от разширен съдебен състав. И той е в затвора. Нещата могат да се променят само в случай че пипнем някой с димящ пистолет в ръка, но и тогава не съм много сигурен… Оттук нататък говорят само уликите и доказателствата…
— С изключение на онези, които открихме от петък насам.
— Това не са доказателства — поклати глава Лание. — Всичко е „може би“ и „ако“…
— Вярно, но в замяна на това разполагаме с прекалено много „може би“ и „ако“. При всяко друго разследване щяхме да продължаваме да търсим, нали?
— Това е вярно.
— Е?
Той помълча, после сви рамене:
— В този случай не можем. Понякога става и така…
Сара си даваше сметка, че партньорът ѝ е прав, поне в общи линии. Понякога наистина става и така… Те са полицейски служители, работата им е огромна по обем и изключително напрегната. Разбира се, могат да имат собствено мнение, но то рядко им върши работа. Главно защото не е прието да се критикуват действията на колеги полицаи.
Ако човек е склонен към чувствителност, той не бива да работи в полицията. Но Сара бе твърдо убедена, че не става по-лош полицай само защото вярва в невинността на заподозрян — нещо, което се случваше за пръв път в кариерата ѝ. И беше готова да докаже това в момента, в който се наложи.
— Хайде, Марсел — изведнъж се изправи тя. — Да забравим случая Русо и да се връщаме на Хънтърс Пойнт!
Беше прекарала стотици работни часове в този район и отлично знаеше, че осемдесет и пет процента от обитателите на Хънтърс Пойнт са били или преки участници в престъпление, или свидетели на такова. В Макдоналдс изведнъж ѝ хрумна, че ако пообиколят из улиците на квартала, непременно ще се натъкнат на някого, когото могат да принудят да говори. И наистина стана така. Момичето, което се появи от входа на една мрачна постройка с висока ограда, се казваше Йоланда.
Марсел отби до тротоара, а Сара изскочи навън със значка в ръка.
— Хей, нищо не съм направила! — стресна се Йоланда. — Какво искате?
— Качвай се в колата — кратко ѝ нареди Сара. — Искам да си поговорим.
Двайсетгодишната Йоланда се подчини и седна отзад в колата без отличителни белези. Марсел слезе и застана на ъгъла, на пет-шест метра от тях. Бяха постигнали безгласното споразумение да не прилагат изтъркания номер с доброто-лошото ченге.
— Вчера те зърнах в затвора, Йоланда — започна без предисловия Сара. — Беше на посещение при Деймън, нали? Как е той?
Деймън Фрейзи беше щангист с козя брадичка, който от време на време обичаше да се развлича с мирните граждани. Преди две седмици бе организирал един приятелски тупаник в местен бар, при който бяха използвани и ножове. Но за негов лош късмет това се оказа третото му поредно престъпление и според наскоро приетият в Калифорния закон за борба с уличната престъпност го очакваше доживотен затвор. Йоланда нямаше да го види повече, ако бъде признат за виновен. А Сара разчиташе именно на този факт.
— Заковаха го — прошепна Йоланда. — Този път здравата го заковаха…
— Един от участниците в побоя му е извадил нож, нали? — попита съчувствено Сара.