Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
Но вътрешно кипеше от гняв.
Блъсна стола назад, приближи се към вратата и изстърга с нокът тресчиците около дупката. После инстинктивно се извърна към насрещната стена. Веднага откри мястото, където се беше забил куршума — високо горе, малко под тавана. Не можеше да повярва, че в отдела му има такъв идиот, който да си позволи да стреля в помещението, дори и през уикенда, когато сградата е празна.
За миг се изкуши от идеята да проведе малко разследване. Би могъл да изрови куршума от стената, да го подложи на балистична експертиза и да открие виновника. Когото ще направи на пух и прах и ще го подложи на редица публични унижения преди да го уволни. Пристъпи към стената и напрегна взор. Да, естествено… Куршумът беше изваден.
Професионалисти, рече си с въздишка той. Идиоти, но професионалисти… Бяха се досетили за вероятната му реакция и предвидливо са изстъргали куршума. Точка по въпроса, веществени доказателства няма…
Телефонът го върна в действителността.
— Глицки — каза в слушалката той.
— Харди.
Беше достатъчно ядосан, за да се церемони с приятеля си.
— Какво искаш?
— Получи ли ми посланието през уикенда?
— Да, получих го. Страхотно послание. Съжаляваш… Но вероятно си забравил, че съжаленията ти получих още в петък, при това лично. Адски ми олекна, да знаеш! А сега казвай каквото ще казваш, защото си имам работа!
— Тази сутрин ще доведа Греъм Русо, който иска да се предаде — каза след кратка пауза Харди. — Просто те информирам…
— Страхотно, много ти благодаря. Ще съобщя на когото трябва.
Затръшна слушалката, огледа още веднъж новата си придобивка в средата на вратата, после решително премина в общото помещение.
Греъм прекара нощта в Еджууд сам, а рано сутринта, още преди разсъмване, позвъни на Харди. Ха, ха! И двамата бяха на мнение, че историята с този маратон се получи много смешна! Харди мина да го вземе на път за работа.
Сега се намираха в кабинета му, заели противоположните краища на дивана. Вратата беше затворена. Харди се обади на Глицки, а след това нареди на Филис да не го свързва с никого. В сутрешния вестник имаше още една история за клиента му. Шарън Прат заповядала да използват детектора на лъжата срещу онази Барбара Брандт от Сакраменто, която твърдеше, че е говорила с Греъм в деня на смъртта на Сал. И мадамата издържала теста. Което, от юридическа гледна точка означаваше, че е казала истината.
— Каква е тая работа? — рече Харди. — Тя твърди, че те е съветвала преди да отидеш в апартамента на баща си. А ти твърдиш, че не я познаваш…
— И пак го твърдя — кимна Греъм. Беше облечен в дънки и спортно яке, на лицето му се беше изписало дълбоко объркване. — Нямам представа коя е тя, Диз. Никога в живота си не съм я виждал. Само веднъж ми се обади по телефона…
Харди седеше преднамерено небрежно, с кръстосани крака и ръце в скута.
— Греъм, тази жена е издържала тест с детектор на лъжата…
— И аз съм готов да се подложа на същия тест — отново поклати глава Греъм. — Не я познавам, вероятно е някаква измамница.
— Тя е известна лобистка от Сакраменто.
— А аз държа на показанията си — усмихна се Греъм.
Върху челото на Харди се появиха няколко допълнителни бръчици.
— И не я познаваш, така ли? — отново повтори той. — Тогава какво по дяволите…
— Не знам. Вероятно става въпрос за тъпа реклама…
— Но сте разговаряли по телефона…
— Дори не стигнахме до това, което възнамеряваше да поиска от мен — прояви нетърпение Греъм и се приведе напред: — И аз не зная какво е то. Ти да имаш някаква представа?
Харди си задаваше същия въпрос.
— Появяваш се на корицата на „Тайм“ — проточи той. — Материалът за теб е изпълнен със симпатия. Може би иска да те привлече за своята кауза.
— Но заключенията на „Тайм“ са изцяло погрешни — въздъхна Греъм и се облегна назад. Вече бе спорил по този въпрос със Сара, но нямаше как да го каже на Харди. — Не влязох в апартамента, Диз. Отбих се доста рано, Сал не си беше у дома и си тръгнах. Не съм разговарял с никаква Барбара Брандт. Не те лъжа, честна дума!
Харди долови притеснението в гласа му почти с удоволствие. Изпита чувството, че Греъм най-сетне започва да разбира в каква клопка е попаднал. Но преди да продължат с конкретните процедури трябва да преодолеят още едно, последно препятствие.