Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— Окей, Греъм, ти не ме лъжеш — кимна той. — Това е хубава новина и аз ти вярвам. Но лошата новина е, че може би няма да мога да те защитавам на предстоящия процес.
— Никак не е смешно.
— Но е истина.
Греъм му хвърли един изпитателен поглед, отмести очи, после го погледна отново:
— Защо?
Харди въздъхна и започна с обясненията, които решително не му бяха приятни:
— При мен си от два часа, което означава, че ми дължиш хонорар от четиристотин долара…
— Повече от два часа — поправи го Греъм.
— Говорим за кръгли цифри — махна с ръка Харди. — Дотук ми дължиш четиристотин, но ако аз остана твой защитник и отидем на дело, това ще означава да отделям почти цялото си време за теб в продължение на година, а може би и повече…
— Другата възможност е да ми назначат служебен защитник, така ли?
— Точно така. В тази кантора има доста добри адвокати. Мога да ти препоръчам…
— Излишно е — спря го Греъм. — Аз също познавам такива хора. Работят по петдесет дела едновременно, като нищо ще вместят и моето.
Харди нямаше желание да оспорва подобно мнение, още повече че то беше съвсем близо до истината. Голяма част от обществените защитници са наистина добри като адвокати, но Греъм е прав. Обемът на работата винаги се отразява на качеството на защитата. От друга страна обаче, те двамата едва ли ще могат да стоят тук цял ден и да си приказват. Харди вече бе уведомил Глицки, че ще отведе Греъм в Съдебната палата, а от настроението на лейтенанта пролича, че той би предпочел да изпрати някой от хората си и да извърши ареста направо тук, в кантората му. Това би било един малък урок по етика между двама приятели…
— Имам друга идея — обади се Греъм. — Поемаш ме срещу малък хонорар — да речем два бона, а след шест седмици заявяваш пред съдията, че съм фалирал и не мога да поемам разноските по делото. След което съдът те назначава за мой служебен защитник и ти поема разходите…
— Не — поклати глава Харди. — Никога не постъпвам така.
— И си прав — въздъхна Греъм. — Защото нещата стават прекалено оплетени…
— Но докъде ще ни отведе това? — изгледа го Харди. — Ти искаш частен адвокат, следователно трябва да му плащаш. Такава е системата…
— Прав си — кимна Греъм и измъкна някакъв плик от вътрешния джоб на якето си. — Като извадим четиристотин долара, които ти дължа, тук остават точно единайсет хиляди и шестстотин…
Харди прехвърли плика между пръстите си, после го остави на дивана и се изправи. Ситуацията решително не му харесваше. Дълбоко в себе си беше убеден, че при други обстоятелства би се заел с това дело буквално безплатно. Би карал на боб и кренвирши, но би отишъл докрай. Но сега не ставаше въпрос само за него. Имаше семейство, което разчиташе единствено на неговите доходи. Спомни си за аксиомата на Талейран, според която жененият мъж с деца е готов на всичко за пари…
Оставайки настрана въпроса за произхода на тези пари, той се обърна и каза:
— Съжалявам, Греъм. Тази сума е доста далеч от действителните ми разходи.
— Дори и като капаро? За останалата част ще ти подпиша полица.
— Ами какво ще стане, ако те осъдят? В затвора трудно ще изкарваш добри пари… — Нямаше намерение да се показва чак такъв задник, но едновременно с това си даваше сметка, че този разговор е нищо в сравнение с това, което очаква Греъм през следващите месеци.
— Ако обявиш биймъра ми за продажба, вероятно ще получиш още двайсет и пет бона. Други трийсет могат да се вземат от бейзболните картички на Сал…
— С малката подробност, че тези картички не са твои — вметна Харди. — И по всяка вероятност ще бъдат блокирани.
Ако Греъм бъде осъден по обвинение в убийство както парите на Сал, така и бейзболните картички, ще бъдат конфискувани в полза на държавата. На тях не можеше да се разчита.
Същевременно Харди си даваше сметка, че страшно много иска да поеме този случай. В продължение на две седмици беше живял с него и за него, в момента му се струваше абсолютно невъзможно да го изостави. Трийсет и седем хиляди долара — дванайсет в плика и двайсет и пет от БМВ-то — едва ли бяха добър годишен доход на защитник по дело за убийство, но като капаро представляваха една съвсем прилична сума.
Ще трябва да измислят нещо по-друго. Харди беше сигурен, че Греъм постъпва открито и честно, но въпреки това не му се мислеше за произхода на парите в плика. Те може би са спестяванията му от участие в турнири по софтбол, а може би са остатък от добре платената му работа в съда.
Всичко това нарушаваше първото и най-твърдо правило на всеки адвокат по углавни дела: „парите в аванс“. Но на Харди не му пукаше. Едно ирационално и до голяма степен необяснимо поведение — както обикновено става когато човек действа по съвест.