Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— Добре, Греъм — рече с въздишка той. — Хонорарът ми е двеста долара на час, два пъти повече по време на процеса. Ще подпишеш ли полица за дължимите суми, независимо от решението на съда?
Глупост, при това двустранна, рече си той. А Греъм се замисли върху нея точно толкова, колкото трябваше — една цяла секунда.
— Да, ще подпиша — кимна той.
— В такъв случай вече имаш адвокат — протегна му ръка Харди.
Същият следобед в кантората го очакваше телефонно послание от Хелън Тейлър — майката на Греъм. Възпитан и добре обработен глас го молеше за среща в удобно за него време.
— Ние, естествено, искаме да помогнем на Греъм с каквото можем — заяви госпожа Тейлър. — Ще можем ли да го посетим в затвора? Знаете ли къде е бил през последната седмица? А кога ще се проведе това… как му казвате… делото по официалното обвинение?
— Точно така му казваме — рече Харди. — Утре сутринта, в девет нула-нула. Но трябва да ви предупредя, че точния час при подобни процедури рядко се спазва… Ако бъдете в 22-ра зала на Върховния съд някъде около девет и половина, положително няма да закъснеете. А след това можем да поговорим…
— Ще бъда там — отвърна тя. — Съпругът ми също.
— Чудесно — приключи разговора Харди. — Аз ще бъда този с костюма, който стои редом със сина ви…
Лание и Евънс прекараха целия следобед в Хънтърс Пойнт. Чукаха на вратите на хората, живеещи около една от най-оживените пресечки в квартала, тъй като им трябваха очевидци на оживената стрелба с три различни вида оръжие в четвъртък вечер, вследствие на която бяха убити двама тийнейджъри, а четирима други бяха ранени. Бяха произведени общо около осемдесет изстрела, имаше шестнайсет счупени прозорци и пет включени аларми на околните магазини.
Както се очакваше, никой не беше видял нищо. Четвъртък ли? Не, в четвъртък тук обикновено е съвсем спокойно…
Сара не се изненада, тъй като вече от доста време се занимаваше с подобни неща. Но в замяна на това кипеше от гняв. Резултатът от продължителната проверка беше доста мършав: трима свидетели заявиха, че са видели движещата се кола, от която се е стреляло на месо в събралата се на ъгъла тълпа. Но било тъмно, никой не забелязал цвета и марката на колата, да не говорим за пол, цвят на кожата и брой на хората в нея.
В момента почиваха пред чаши с млечен шейк в близкия Макдоналдс.
— Най-много ме вбесява фактът, че всички го възприемат като природно явление! — процеди тя. — Случило се е и толкоз, виновни няма!
Марсел не изглеждаше впечатлен, просто защото бе разследвал поне дузина подобни инциденти.
— Не знам защо винаги сервират толкова гъст шейк — рече той. — Как мислиш, дали ще ми капнат още малко мляко, ако ида да им кажа, че съм ченге?
— По-добре използвай лъжичката, като мен — отвърна Сара. — Иначе наистина можеш да се побъркаш.
Той сви рамене и остави чашата си на масата.
— Проблемът действително е там, че виновни няма. Нещата се случват и толкоз. Като природните явления, както правилно отбеляза…
— Но някой е виновен, Марсел. Някой го е сторил. Групичка смахнати типове, които скачат в колата си и започват да стрелят по децата!
— Не бива да си губиш съня заради тези деца. Мога да ти гарантирам, че и сред тях е имало доста пистолети…
— И това дава повод на онези копелдаци да стрелят в тълпата?
— И да не улучват когото трябва — кимна Марсел. — Не забравяй, че това е общовалидно правило. Гангстерите никога не улучват онзи, в когото се целят. По неписан закон страдат невинните минувачи. Това вероятно се нарича ирония на съдбата… Отивам да си взема лъжичка.
Когато се върна Сара гледаше с изцъклен поглед право пред себе си.
— Сега пък какво има?
— Нищо.
Лание разбърка шейка си, помълча малко, после вдигна глава да я погледне:
— Ще ти дам един безплатен съвет, Сара. Може би ще се разсърдиш, но все пак го чуй: не бива да приемаш нещата толкова навътре.
— Благодаря, но мислех за нещо друго — отвърна тя. — За Греъм Русо…
— Точно него имах предвид. Греъм Русо е в затвора. Това означава, че ние сме приключили с него и ще се върнем на делото чак когато ни извикат да даваме показания в съда. За какво по-точно си мислиш?
Сара колебливо разбърка шейка си.
— Става нещо, което ни убягва — промълви тя. — Нещо, за което нямаме никаква представа…
— Винаги е така — сви рамене Лание. — Но най-често то не засяга пряката ни работа.