Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
Йоланда мрачно кимна, после умолително я погледна:
— Но аз нищо не съм направила! Нямате причини да ме прибирате…
— Нямам такива намерения, просто исках да си поговорим. Мисля, че би могла да помогнеш на Деймън…
— Лъжете! — тръсна глава момичето със смесена кръв. — Никой не може да му помогне! — Тялото ѝ се разтърси от силни тръпки, зъбите инстинктивно захапаха ноктите, за да спрат напиращите сълзи.
Сара рязко се приведе напред, думите излетяха от устата ѝ остро, като изстрел от пистолет.
— Махни си пръстите от устата, дете! И не смей да ме наричаш лъжец! Чуваш ли? — Отвърна ѝ колебливо кимане. Дланта ѝ се стовари върху стъклото, на сантиметри от главата на Йоланда: — Чуваш ли?!
— Чувам.
Сара никак не обичаше подобен начин на разпити, но от опит знаеше, че понякога само той може да донесе резултат. Още повече че в случая наистина правеше услуга на това момиче.
— След като ме чуваш, искам да науча какво знаеш за стрелбата в четвъртък вечер! — продължи с все така твърд тон тя. Помълча малко, после добави: — Това беше въпрос, Йоланда! Може би си дочула нещо и по този въпрос…
Мълчание.
— Виж какво ще ти кажа — изчака необходимото време Сара. — В случай че си спомниш нещо важно за тази стрелба, в смисъл кои са били в колата, кой е организаторът, аз наистина ще се опитам да ти помогна за Деймън…
Черните очи се вдигнаха към лицето ѝ, в тях се бореха надежда и страх.
— Какво по-точно искате да знаете?
— Искам да кажа, че ще направим опит да не третираме нарушението му като трето поред престъпление… Успеем ли, той ще остане в затвора съвсем за малко и вероятно ще си бъде у дома още преди Деня на Благодарността…
— Срещу какво?
— Срещу това, което вече ти казах.
— Ако издам момчетата, те ще ме пречукат — сви се на седалката Йоланда.
— Кои момчета, Йоланда? Дай ми име, само едно име. Ще започнем странично разследване, никой няма дори да си помисли за теб. Ще претърсим колите им за оръжие, ей такива неща… Няма да даваш показания в съда.
Това последното беше пълна измислица и Сара прекрасно го знаеше. Но по отношение на Деймън каза истината. Ченгетата ежедневно прибягваха до подобни споразумения в съда — отмяна на третото провинение срещу разкриване на банда опасни престъпници. А за себе си Йоланда беше напълно права — принудят ли я да дава показания, почти сигурно щяха да я открият мъртва. Но няма как, рече си с въздишка Сара. Понякога трябва да се рискува.
Тежка професия.
Йоланда се извърна да я погледне, сякаш очакваше някакви напътствия. Но Сара мълчеше. Хората от тези крайни квартали отлично знаеха, че ако не приемат предложената им помощ, втора оферта няма да има.
— Едно име, Йоланда — проговори след доста голяма пауза тя. — Всичко, което искам от теб, е едно име…
— Лайънъл Бордън. Обикновено се навърта около Световния гимнастически център. Той караше колата…
Фрийман седеше на дивана и прелистваше една от папките на Русо. Харди се беше настанил на бюрото и работеше, но с твърдото намерение да приключи в пет и половина — след половин час — и да се прибере при семейството си. Все пак беше благодарен на мълчаливата компания на възрастния мъж.
Веднага след като се върна от затвора, където остави Греъм, той отдели два плътни часа на „Триптек“. Поработи здраво и беше доволен. При подобни дела детайлите са всичко и изискват голямо напрежение. Проверил новопристигналата информация за минали инциденти при товаро-разтоварните работи на пристанище Оукланд, той бе напипал нещо, което може би щеше да се окаже от решаващо значение. Само седем месеца преди инцидента с контейнера на „Триптек“ пристанищната управа бе завела съдебен иск срещу компанията производител на въжетата за кранове, обвинявайки я в неспазване на стандартите за здравина.
Разбира се, тази новина не го накара да пее и танцува, но той веднага уведоми Дайсън Брънел, след което отиде при Мишел и в продължение на четирийсет минути двамата обсъждаха евентуалната си нова стратегия.
В момента се занимаваше с друг проблем, който не търпеше отлагане — подготовката на началната фаза от процеса на Греъм. Лека и приятна работа, състояща се предимно в надписване на отделните файлове: „полицейски рапорти“, „забележки на инспекторите“, „хронология“, „аутопсия“, „мнение на съдебния лекар“, „свидетели“. Това бяха все официални документи, предоставени му във връзка със защитата на Греъм, които трябваше да бъдат подредени и систематизирани.