Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
Греъм качи краката си на арматурното табло и се замисли. Навън се смрачаваше. Стъклото от неговата страна беше свалено, хоризонтът отвъд тъмната ивица вода сияеше с всички цветове на дъгата.
— Не вярвам да е започнал отново… Просто нямаше причини да го стори. Не му трябваха пари, а и хонорарите за тоя вид услуги не бяха нищо особено. По някоя и друга стотачка, не повече… Не си струваше риска да загуби цяла торба чужди пари, просто защото паметта му е изневерила.
— Може би някой от тези хора се е свързал с него съвсем наскоро, седмица-две преди да умре — подхвърли Сара. — Поискал е да му свърши услуга, само веднъж… А той е забравил. Или е забравил, че има опасност да забрави и е приел…
— Добре, а после?
— Мисля, че това може би е мотив, нищо повече…
Ръката му легна върху бедрото ѝ:
— Излишно е да търсим мотиви, Сара. Той се самоуби.
— Престани да повтаряш това, Греъм! — рязко се извърна тя. — Никой не вярва на подобна версия!
— Аз вярвам.
— Аз пък не вярвам, защото това не е истина! — отмести ръката му тя. — Вече имам съвсем определена представа какво е станало. Но въпреки това се опитвам да открия и оформя някакви теории, които биха били от полза за защитата ти. Тази е една от тях…
Помълчаха известно време, после Греъм изви глава и попита:
— И какво се е случило според теб?
— О, Греъм, стига!
— Не, кажи ми. Искам да зная.
Тя отмести очи от пътя. Не беше фатално, тъй като пълзяха едва-едва.
— Какво искаш да знаеш?
— Искам да зная дали след всичко, което се случи между нас, ти все още мислиш, че аз съм убил Сал! — извика извън себе си той.
— Не твърдя подобно нещо. Казвам само, че някой е бил там. Не ме интересува дали това си бил ти и си се опитвал да му помогнеш, Греъм…
— Но мен ме интересува! Исусе, нима не вярваш на нито дума от това, което ти разказах?
— Не викай, моля те! — Страхуваше се да го погледне. Очите ѝ останаха заковани в пътя, ръцете ѝ здраво стискаха волана. — Искам внимателно да чуеш това, което ще ти кажа… Някой е бил там. Някой му е помогнал да умре. Или го е убил.
Двайсета глава
Ейб Глицки се закова на прага на отдела, без да бъде в състояние да помръдне. Устата му се отвори, но от нея не излетя нито звук.
Беше началото на седмицата, повечето от подчинените му инспектори бяха на работните си места в общото помещение. Пиеха кафе от картонени чаши и отхвърляха писмената си работа — рапорти за разпити, снемане на показания от магнетофонна лента, куп други неща. Бяха заети. Толкова заети, че никой не вдигна глава да го погледне.
Ейб нямаше никакво намерение да им доставя допълнително удоволствие. Най-сетне успя да излезе от вцепенението и бавно тръгна към кабинета си. Монтираната в петък врата беше боядисана в приятен жълто-бежов цвят и все още не беше напълно покрита с плакати за издирвани престъпници, лепенки със спешни съобщения и книжни мишени за стрелба с концентрични кръгове. Но върху нея беше работено, вероятно от екип опитни специалисти. В средата на плота беше окачен голям плакат с клоуна Бозо на фона на знак за забранено паркиране, над плаката зееше дупка от куршум.
Седна зад бюрото, пое си дъх и бавно го изпусна. При затворена врата стаичката изглеждаше някак смалена. Не беше в състояние да вижда какво става в общото помещение. Положението беше същото и без врата, но тогава някак не му обръщаше внимание.
Изведнъж се почувства отрязан от отдела. Напрегна воля да се успокои, погледът му бавно се фокусира. От вътрешната страна вратата изглеждаше почти такава, каквато беше в петък — новичка и добре боядисана. Това впечатление се разваляше единствено от дупката с назъбени краища, през която беше минал куршумът.
Спомни си как преди години, по време на един от безкрайните трудови спорове с общината, някой беше пуснал пилета в кабинета на директора на полицията Дан Ригби. Пак в петък вечерта, извършителят така и остана неразкрит. Очевидно част от подчинените на Ригби бяха стигнали до заключението, че шефът им действа прекалено страхливо при преговорите и не отстоява правата им. Един не особено оригинален начин за изразяване на недоволство…
Но Глицки беше на мнение, че в случая не става въпрос за нищо от тоя сорт. В отдела нямаше никакви брожения, той самият се разбираше с всички инспектори.
Прат, рече си. Някой от нейните хора. Замисли се за момент, после поклати глава. Не, никой от сътрудниците на Прат не би посмял да направи такова нещо.
Значи става въпрос за дървеняшка шега. Не намираше нищо смешно в нея, но на времето Ригби също не бе очарован от пилетата в кабинета си. Фактически той беше реагирал прекалено истерично и изгуби голяма част от авторитета си. Глицки нямаше намерение да повтаря грешката му. Щеше да остане спокоен и да действа така, сякаш нищо не се е случило.