Конспирацията „Моцарт“ [bg]

Смесвайки се с тълпата, той бавно премина в балната зала и се спря за момент да послуша струнния квартет. От Гардие нямаше и следа.

Заоглежда един по един гостите. Повечето бяха от виенския хайлайф — крупни бизнесмени със съпругите си, обикновени богаташи, дошли да се позабавляват. Те дори и не подозираха истинския повод за този прием — кръвожадния ритуал, който щеше да се разиграе съвсем наблизо, докато си пийваха шампанско и опитваха хапките.

Към него се приближи келнер с пълен поднос и Бен се пресегна да си вземе още една чаша шампанско. В същия миг забеляза Крол, който крачеше забързано право към него. За момент му се стори, че усеща пронизващия поглед на стареца върху себе си. Извърна се бавно на другата страна, отпивайки от чашата си, като се опита да потисне внезапния прилив на адреналин. Имаше чувството, че е гол сред тълпата. Престори се, че се любува на картините по стената, докато усети с гърба си как старецът премина с бърза крачка покрай него. Изпусна въздуха в дробовете си и погледна встрани. Крол си пробиваше целеустремено път сред гостите и скоро тесните му рамене се изгубиха от очите на Бен.

Докато изпращаше с поглед отдалечаващата се хилава фигура, Бен изведнъж изпита друго неприятно усещане — нечии очи го наблюдаваха. Обърна се. Някаква жена с чаша в ръка стоеше сама насред дансинга. Погледите им се срещнаха за миг през навалицата от танцуващи двойки. Тя леко се намръщи, сякаш го оглеждаше внимателно и не знаеше какво да предприеме.

Дългите й руси коси — всъщност изкусно изработена перука — бяха вдигнати и прибрани на тила с диамантена шнола; ефирна бална рокля без гръб обгръщаше стройната й фигура. Но под грима и фризурата нямаше съмнение коя е.

Ева се обърна и скоро се изгуби от погледа му, оставяйки го да се пита дали моментното пламъче в очите й беше знак, че го е познала. Дали можеше да й се довери? Или ако не, дали бе в състояние да предотврати онова, което тя би могла да му причини?

Той хвърли бърз поглед назад през двойната врата към фоайето. Гардовете се бяха махнали от подножието на парадното стълбище. Погледна часовника си. 8:51 ч. Изкашля се в шепа и се запъти към балната зала.

— Отвлечи им вниманието! — каза тихо той в шепата си.

Две секунди по-късно откъм дъното на балната зала се чу оглушителен трясък. Един от келнерите се бе препънал и подносът му, пълен с чаши, се бе стоварил на пода. Някакъв млад господин с къдрава черна коса смутено и многословно му се извиняваше. Около мястото на произшествието веднага се струпаха зяпачи, които оживено коментираха. Други двама келнери притичаха отнякъде с парцали и рула хартия и започнаха да отстраняват щетите. Скоро всичко приключи. Но тези няколко секунди бяха достатъчни на Бен, който с два скока се изкачи до междинната площадка на стълбището, като се усмихваше на изобретателността на Гардие, и в миг се провря под златния кордон. Никой не го видя. Свали очилата си и ги пъхна в горното джобче на смокинга. Надяваше се, че междувременно О’Нийл, Кук, Ламбер и Делма са заели позиции отвън. Колко ли души от охраната щеше да им се наложи да неутрализират? Всичко сякаш вървеше по план — засега.