Конспирацията „Моцарт“ [bg]

Той се извърна към ягуара.

И това бе последното, което се случи в живота му.

Бен улови безжизненото му тяло още във въздуха, преди да бе оставило следи по белия сняг. Откъм портиерната се чу приглушен вик. Първият охранител посегна към радиостанцията си, но в този момент задната врата на ягуара се отвори. Изскочи мъж, който изстреля на два пъти по два патрона от пистолета „Хеклер & Кох“ със заглушител. Вторият охранител залитна и падна по гръб навътре през отворената врата на портиерната.

Мъжът на задната седалка се казваше Рандъл. Някога беше служил в Специалните десантни части. Бен лично го бе обучавал и му имаше пълно доверие. Бърз, съобразителен, с ум и телосложение на лисица. Говореше без акцент немски, който бе наследил от майка си — идеален избор за дежурен при портиерната, който да преглежда поканите на закъснелите гости и да ги упътва навътре. За подкрепление Бен му остави Брайънт — смуглия бивш десантник от Ланкашър.

Без да губят време, те поставиха двамата убити пазачи на пода на портиерната. Бен кимна. Рандъл и Брайънт бързо свалиха палтата и смокингите и започнаха да навличат униформите.

Бен се върна при ягуара и седна зад волана. Мъжът на седалката до него се казваше Жан Гардие, бивш член на елитната жандармерийска част на Луи Моро и най-младият член на екипа, който набързо, но извънредно внимателно бяха сформирали в кабинета на Арагон. Красив и с изящни маниери, с къдрава черна коса и ослепителна усмивка, която не слизаше от лицето му, Гардие бе определен да се смеси с тълпата на приема. От онова, което му бе казал за него шефът на охраната на Арагон, младият мъж щеше да се справи отлично със задачата си.

Високата порта се отвори с приглушено бръмчене и колата се плъзна безшумно по алеята към сияещата къща, подобна на замък.

Колкото повече се приближаваха, толкова къщата на Фон Адлер се извисяваше над тях като някакво приказно видение. Всеки лист бръшлян по огромната фасада беше ярко осветен. Бен отвори елегантна кожена кутийка и извади очила с метални рамки и стъкла без диоптър.

След като направи последна проверка на звука в невидимата слушалка в ухото си, той слезе от колата и подаде ключовете на лакея. Гардие го последва към входа на къщата. Портиерите ги поздравиха учтиво и Бен им подаде палтото си. Двамата влязоха едновременно и моментално тръгнаха в различни посоки, без дори да разменят поглед помежду си.