Каменният кръг [bg]

В този миг харесах още повече Джо Абърнати.

— Надявам се, че майка ти не е била разочарована, че си станал лекар вместо проповедник.

— Да ти кажа истината, не съм сигурен — ухили се пак той. — Когато ѝ казах, тя се втренчи в мен за минута, после въздъхна тежко и каза: „Е, поне ще можеш да ми купуваш по-евтино лекарството за ревматизъм.“

Засмях се.

— Съпругът ми не посрещна новината, че ще стана лекар, с чак такъв ентусиазъм. Втренчи се в мен и накрая каза, че ако се отегчавам, мога да стана доброволка, от онези, които пишат писма на хората в старческите домове.

Очите му бяха златистокафяви, като карамел. В тях проблясваше искрица хумор, когато се вгледаха в мен.

— Да, хората все още смятат, че имат право да ти кажат в лицето, че не можеш да правиш онова, което правиш. „Защо си тук, малка женичке, а не у дома да се грижиш за мъжа и детето?“ — имитира той.

Ухили се лукаво и ме потупа по ръката.

— Не се тревожи, рано или късно ще се откажат. Вече почти не ме питат защо не чистя тоалетните, както Бог ми е отредил.

Тогава една сестра дойде да ми каже, че моят апендикс се е събудил, и аз трябваше да тръгна, но приятелството, започнало със страница 42, разцъфтя и Джо Абърнати стана един от най-добрите ми приятели; вероятно единственият ми близък човек, който напълно разбираше какво правя и защо.

Усмихнах се леко, докато докосвах релефната корица. После се наведох напред и оставих пак книгата в джоба на седалката. Вероятно не исках бягство точно сега.

Навън озарен от луната облак скриваше земята под нас. Нагоре всичко бе тихо, красиво и спокойно, в пълен контраст със смута, царящ в живота отдолу.

Имах странното чувство, че съм потопена, неподвижна, обгърната от самота, дори тежкото дишане на жената до мен бе само част от белия шум, който създава тишина, заедно с хладния порив на климатиците и шума от стъпките на стюардесите по килима. В същото време знаех, че се носим през въздуха и прекосяваме стотици мили в час към някаква цел — а дали тя ще е безопасна, можехме само да се надяваме.

Затворих очи. В Шотландия Роджър и Бри търсеха Джейми. Отпред, в Бостън, ме чакаше работата — и Джо. А самият Джейми? Опитах се да прогоня тази мисъл, решена да не мисля за него, докато не взема решение.

Усетих леко разрошване на косата си, един кичур докосна бузата ми, като лек допир на любовник. Но явно бе само въздушен порив от вентилацията над мен и въображението ми, което накара задушната миризма на парфюм и цигари внезапно да добие дъх на вълна и изтравниче.