Червена мъгла [bg]

— Ако тя не е можела да диша и е имала всички тези кошмарни симптоми, които описваш, защо не се е обадила на 911?

Чанг снима солите за вана и свещите, поставени до нея. Лавандула и ванилия. Евкалипт и балсам.

— Ще се учудиш, ако разбереш колко хора не звънят на 911 — казвам и му посочвам, че бих искала да прегледам лекарствата с рецепта.

Той, разбира се, няма нищо против. Не го интересува какво правя, стига да може да продължи да ме води в желаната насока.

— Хората мислят, че ще се оправят с домашни лекове, а после става прекалено късно — добавям.

Отварям шишенцето с амбиен. Информацията на етикета сочи, че рецептата е била изпълнена преди десет дни в същата аптека близо до затвора, където спрях вчера, след като се обадих от обществения телефон. Трийсет таблетки по десет милиграма. Преброявам ги.

— Останали са двайсет и една — съобщавам и връщам таблетките в шишенцето. После поглеждам ативана. — Рецептата е изпълнена по същото време и в същата аптека като другата. Изглежда, че е купувала повечето неща оттам. „Монк“. И фармацевтът се казва Хърб Монк.

Вероятно той е и собственик на аптеката.

Припомням си мъжа с бялата престилка, от когото вчера си купих адвил. Сещам се, че аптеката прави доставки по домовете. Надписът вътре гласеше: „В същия ден, на прага ви“. Чудя се дали на Джейми са доставяли и друго освен храна.

— Осемнайсет таблетки от един милиграм — уведомявам Чанг. — Карл Диего е лекарят, предписал и двете.

— Повечето хора, които искат да се самоубият, поглъщат целия флакон — отбелязва Чанг, сваля ръкавиците си и изважда телефона си. — Да видим кой е доктор Диего.

— Нищо не говори за самоубийствена доза — заявявам.

Отварям чекмеджета и шкафове. Намирам парфюми и козметични мостри, които Джейми сигурно е получила безплатно в магазина или при пазаруване по интернет. Доставени неща. Живот, донесен до вратата й, а после смърт, подадена в плик от ресторант. Връчена на мен.

— Не бива да приемаме, че тя е причинила собствената си смърт, когато някъде има човек, който може да го направи отново — казвам на Чанг. — Вече има няколко смъртни случая. Не ни трябват повече.

Намеквам му не особено фино, че не трябва да допуска грешката да се съсредоточава върху Марино и мен. Ако се вторачи в нас, няма да търси никъде другаде.

— Лекар в Ню Йорк, на Източна осемдесет и първа улица. Може би е семейният й лекар, който е изпратил рецептите й тук.

Чанг се рови в интернет, но всъщност ми осигурява възможност да вляза в капана.