Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Червена мъгла [bg]
Червена мъгла [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Червена мъгла [bg]

Электронная книга - «Червена мъгла [bg]». Краткое содержание книги:

За автора Патриша Корнуел е сред водещите автори на бестселъри в света. Нейните романи са превеждани на трийсет и шест езика в над петдесет страни. Тя е основател на Института по съдебна медицина във Вирджиния, член-основател на Националната академия на съдебномедицинските науки и член на Националния съвет на болница „Маклейн“ — филиал на Харвард, където е застъпник по психиатричните изследвания. През 2008 г. Корнуел получава британската литературна награда „Галакси“ в категорията за криминални трилъри, която за пръв път се присъжда на американски автор. Сред по-ранните й творби е „Аутопсия“ — единственият роман, спечелил петте най-значими награди в криминалния жанр за една година. „Фокс“ придобива правата за филмирането на романите със Скарпета. Ролята на доктор Кей Скарпета ще се изпълнява от Анджелина Джоли. Доктор Кей Скарпета отново се завръща в този забележителен роман, наситен с високо напрежение и свръхмодерни технологии. Твърдо решена да открие какво се е случило със заместника й Джак Филдинг, убит преди шест месеца, Скарпета отива на посещение в затвора за жени в Джорджия. Там се среща с осъдена за сексуално посегателство, която разполага с информация за поредица зловещи престъпления. Убийството на цяло семейство в Атланта преди години, млада жена, осъдена на смърт, както и други необясними смъртни случаи, на пръв поглед не са свързани помежду си. Но Скарпета открива връзки, които я водят до заключението, че онова, което е смятала за приключено със смъртта на Джак Филдинг и покушението срещу самата нея, е само началото на нещо далеч по-пагубно: ужасяваща конспирация и потенциален тероризъм в международен мащаб. И единствено тя може да го спре.
1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 147
Перейти на страницу:

— Значи половин час по-късно тя звъни на стария номер на Луси, а после изпуска телефона и той се озовава под леглото й.

— Не знам.

— Това ме навежда на мисълта, че в този момент вече е имало някакъв проблем. Или е била доста пияна.

— Не знам — повтарям.

— Кога си идвала в този апартамент преди снощи?

— Казах ти, че снощи дойдох тук за пръв път — напомням му.

— Никога преди не си била тук. И никога досега не си влизала в тази стая, спалнята. Не си влизала тук вечерта или през нощта, преди да си тръгнеш, за да се обадиш по телефона или да отидеш в банята.

— Не съм.

— Ами Марино?

Чанг кляка до леглото и поглежда нагоре към мен, сякаш иска да ми вдъхне фалшиво чувство за надмощие.

— Не знам да е влизал тук снощи — отговарям. — Но не бях с него през цялото време. Вече беше тук, когато пристигнах.

— Интересно е, че той има ключ от апартамента — отбелязва Чанг, става и слага етикет на плика за улики.

— Вероятно защото и двамата са използвали апартамента за офис. Но ще трябва да попиташ него за ключа.

Очаквам, че всеки момент Чанг може да ме изведе навън и да ме арестува.

— Струва ми се малко необичайно. Ти би ли му дала ключа от апартамента си? — пита той.

— Ако се налага, бих му поверила ключовете си. Разбирам, че моето мнение е без значение, затова ще се придържам към фактите — казвам, отговаряйки на предположението му, че не мога да съм обективна спрямо Марино. — Фактите са, че с изключение на сушито, Джейми донесе, храната. Поднесе вечерята и напитките във всекидневната. После, около десет и половина — единайсет, Марино ни остави насаме за известно време. Върна се и ме взе от улицата пред сградата към един часа. В този момент Джейми изглеждаше добре, макар и пийнала. Тя пи вино и уиски и говореше завалено. Възможно е да е имала симптоми, свързани с нещо друго освен алкохола. Разширени зеници. Затруднен говор. Клепачите й бяха отпуснати. Това стана около два и половина или три часа, след като изяде сушито.

— Разширените зеници не са в резултат на опиати, но може да са от друг наркотик — казва Колин и притиска пръсти към ръката и крака на Джейми, за да види обезцветяването. — Амфетамини, кокаин, успокоителни. И алкохол, разбира се. Случайно да си забелязала да взема нещо, докато беше с нея?

— Не я видях да взема нищо и нямам причина да мисля, че може да го е направила. Пиеше, докато бях тук. Няколко чаши вино и няколко чаши уиски.

— Какво стана, след като си тръгна? Какво прави? Къде беше? — пита Чанг.

Не съм задължена да отговарям. Би трябвало да му кажа, че с радост ще сътруднича при определени обстоятелства, по-точно в присъствието на адвоката ми. Но не съм такъв човек. Нямам какво да крия. Знам, че Марино не е извършил нищо лошо. Всички ние сме на една и съща страна. Обяснявам, че сме се отбили до квартала, където е живяло семейство Джордан и сме обсъждали случая, а после сме се върнали в хотела около два през нощта.

— Видя ли го да влиза в стаята си?

— Беше забравил нещо в буса и се върна да го вземе. Аз се качих горе сама.

— Е, това е любопитно. Той те изпраща до асансьора, а после се връща в буса.

— Имаше дежурен портиер, който ще може да каже дали Марино просто е взел продуктите от задната седалка, или е тръгнал нанякъде — отговарям решително. — А и бусът имаше сериозни повреди, заради които Марино го закара на сервиз тази сутрин.

— Може да е отишъл пеш. Хотелът е на около двайсет минути пещ оттук.

— Трябва да попитате него.

— Околната температура е 21,6 градуса. Температурата на трупа е 22,7 — заявява Колин и полага трупа на Джейми на леглото.

Ръцете и главата й не се подчиняват и той трябва да се потруди сериозно. Не е лесно да гледаш подобно нещо. Налагало ми се е да работя с вкочанени мъртъвци безброй пъти и дори не се замислям, когато ги принуждавам да променят странните си пози. Но сега не искам да гледам. Спомням си плика с храна, който предложих да отнеса в апартамента, и изпитвам вина.

Защо не разпитах жената, която се появи от сенките на тъмната улица снощи? Защо не се разтревожих, когато Джейми спомена, че не е поръчвала суши?

— Има ли нещо друго тук, което трябва да огледам? — пита ме Чанг.

Следователят продължава да ми задава въпроси, които нямат нищо общо с онова, което всъщност иска да научи.

— Преобърнатата чаша. И бих взела проба от онова на нощното шкафче, което прилича на разляно уиски. Но може да изчакаш, докато се занимаваме с останалата храна и това, което е в боклука. Всичко трябва да се обработи по един и същ начин. Всичко, което може да е яла и пила.

Държа ръцете си в джобовете. Започваме да обикаляме жилището. Казвам на Сами Чанг същото, което му казах и в затвора. Ще гледам и ще проучвам, стига той да одобри това, и няма да докосвам нищо без негово разрешение.

1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 147
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)