Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Червена мъгла [bg]
Червена мъгла [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Червена мъгла [bg]

Электронная книга - «Червена мъгла [bg]». Краткое содержание книги:

За автора Патриша Корнуел е сред водещите автори на бестселъри в света. Нейните романи са превеждани на трийсет и шест езика в над петдесет страни. Тя е основател на Института по съдебна медицина във Вирджиния, член-основател на Националната академия на съдебномедицинските науки и член на Националния съвет на болница „Маклейн“ — филиал на Харвард, където е застъпник по психиатричните изследвания. През 2008 г. Корнуел получава британската литературна награда „Галакси“ в категорията за криминални трилъри, която за пръв път се присъжда на американски автор. Сред по-ранните й творби е „Аутопсия“ — единственият роман, спечелил петте най-значими награди в криминалния жанр за една година. „Фокс“ придобива правата за филмирането на романите със Скарпета. Ролята на доктор Кей Скарпета ще се изпълнява от Анджелина Джоли. Доктор Кей Скарпета отново се завръща в този забележителен роман, наситен с високо напрежение и свръхмодерни технологии. Твърдо решена да открие какво се е случило със заместника й Джак Филдинг, убит преди шест месеца, Скарпета отива на посещение в затвора за жени в Джорджия. Там се среща с осъдена за сексуално посегателство, която разполага с информация за поредица зловещи престъпления. Убийството на цяло семейство в Атланта преди години, млада жена, осъдена на смърт, както и други необясними смъртни случаи, на пръв поглед не са свързани помежду си. Но Скарпета открива връзки, които я водят до заключението, че онова, което е смятала за приключено със смъртта на Джак Филдинг и покушението срещу самата нея, е само началото на нещо далеч по-пагубно: ужасяваща конспирация и потенциален тероризъм в международен мащаб. И единствено тя може да го спре.
1 ... 108 109 110 111 112 113 114 115 116 ... 147
Перейти на страницу:

— Военният институт? — пита Колин и затваря мобилния. — Защо говорим за военните и какво, по дяволите, е това за клостридиум ботулинум? Наистина ли чух „антракс“?

— Просто говоря за различните възможности, ако се съди не само по този труп, но и по останалите — отговарям. — Три случая, а докладваните симптоми са едни и същи.

— Мислиш, че това е проблем на Министерството на отбраната или тероризъм? Защото военните няма да помогнат, освен ако не става дума за това. Разбира се, знам, че вероятно познаваш доста хора там.

— Точният отговор в момента е, че не знаем с какво си имаме работа — отговарям. — Но това, което ми се върти в главата, са останалите случаи. Имам предвид онези, за които ти ми разказа. Бари Лу Ривърс и другите затворнички, умрели внезапно и подозрително в женския затвор. Неясен пристъп, и хората спират да дишат. Предполагам, че в онези случаи не си правил проба за ботулизъм.

— Нямаше причина да се сетя за това. Нито пък някой друг се сети — казва Колин.

— Добре, ще говоря направо. В момента се тревожа за сериен отровител. И никой не се надява повече от самата мен, че греша. — После разказвам за жената с колелото снощи, която достави храната в мига, когато се канех да вляза в кооперацията.

Добавям как останах с впечатлението, че Джейми не е поръчвала сушито, а жената, която го достави, спомена, че в ресторанта имали номера на кредитната карта на Джейми. Каза, че редовно й доставяли храна.

— Като се замисля, разбирам, че жената ми даде доста информация. Прекалено много информация. Смътно си спомням, че нещо ми се стори странно.

— Може би се е опитвала да те убеди, че работи като доставчик, защото не е такъв — отбелязва Колин. — А човек, който поръчва храната, взема я, отравя я и се преструва на доставчик от ресторанта.

— Ако някой, който работи в ресторанта, е виновен за станалото, няма да е трудно да го открием — обажда се Чанг. — Това би било много рисковано. Всъщност, адски тъпо.

— Лошото е, че едва ли е била служителка на ресторанта — казва Колин. — А в такъв случай ще е невероятно трудно да се проследи. Ако жената върши това от известно време, значи в никакъв случай не е глупава.

— И явно определено познава навиците на починалата — добавя Чанг и поглежда трупа на леглото. — Откъде си поръчва храна, какво харесва, къде живее и така нататък. Марино споменавал ли е дали тя е имала други приятели или познати в района?

Отговарям, че не е, и повтарям, че сушито като че ли не беше включено в менюто за снощи. По всичко личеше, че Джейми не бе възнамерявала да яде суши или да го сервира на нас, а и със сигурност е знаела, че и двамата с Марино не ядем суровата храна. Разказвам как пристигнах в апартамента и разбрах, че Джейми е отишла до близкия ресторант, за да вземе вечерята ни, а когато се върна, носеше предостатъчно и за трима ни. Но все пак, когато й се удаде случай да яде суши, се пошегува, че била пристрастена към него и го поръчвала поне три пъти седмично. Доставяли й го у дома и май била единствената им клиентка, която не вечеряла в ресторанта.

— Катлийн Лоулър също е яла нещо, което не е било в менюто — напомням им. — Съдържанието на стомаха й показваше, че е яла пиле и спагети, вероятно и сирене, а останалите затворнички получили обичайната си закуска от яйца на прах и овесени ядки.

— Не си е купила пилешко и спагети от затворническия магазин — казва Чанг. — Боклукът й липсваше, а и в мивката имаше нещо странно. Ако е било отрова, то тя не беше безцветна и без мирис.

— Или са я извели за специално хранене, или очевидно някой й е донесъл пилето и спагетите, а вероятно и сиренето, в килията — подчертавам. — Сигурно сте забелязали, че Джейми е монтирала охранителни камери от външната страна на кооперацията и пред вратата на апартамента си. Въпросът е дали те записват — Марино ще знае подробностите. Мисля, че той й е помогнал, или поне я е посъветвал. Може да намерите и дигиталното устройство за запис, ако има такова.

— Камерите са нейни? Онази отвън е нейна, а не на кооперацията? — пита Колин.

— Да, нейни са.

— Идеално — кимва Чанг. — Помниш ли как изглеждаше жената?

— Беше тъмно и я видях съвсем за кратко — отговарям. — Имаше каска с лампички, колело и някаква чанта или раница, в която беше храната. Бяла жена. Сравнително млада. Черен панталон, светла риза. Връчи ми плика, изрецитира поръчката, а аз й дадох десет долара бакшиш. После влязох вътре и взех асансьора до апартамента на Джейми.

— Имаше ли нещо необичайно в плика с храната? — пита Калин.

— Просто бял плик с името на ресторанта. Разписката беше закачена на него. Марино го отвори, сложи сушито в хладилника, а Джейми го сервира и изяде по-голямата част. Различни видове рулца и салата с водорасли. Сигурно е останала една салата, която прибрах в хладилника, когато й помагах да разчисти снощи. Трябва да извадим кутиите от боклука и да приберем всички остатъци.

1 ... 108 109 110 111 112 113 114 115 116 ... 147
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)