Червена мъгла [bg]

— Уискито е тук — посочвам към шкафа, — но се съмнявам, че е отровено, защото бутилката беше запечатана, когато Джейми я взе. Ето и бутилката от виното. — Изваждам я от боклука и я слагам върху чувала, а споменът за пиенето на вино и бъбренето на канапето ме разстройва.

— Нищо не може да се сравнява с престоялите морски деликатеси — намръщва се Колин с погнуса.

— Супа от скариди. Миди.

— Предпочитам миризмата на удавник. Господи, това е кошмарно — изругава той и прибира празната кутия.

— Хм, това наистина е странно — обажда се Чанг откъм бюрото. — Какво, по дяволите, е станало с главата й? Никога преди не съм виждал подобно нещо. Мамка му! Гадна работа.

Сваляме мръсните ръкавици и отиваме при него.

— Чакайте да върна до момента, когато камерата я улавя за пръв път — казва той.

Образите са черно-бели и забележително ясни. Входът на тухлената кооперация, железните перила и дърветата. Звукът от минаваща кола и проблясването на фарове. И после се появява тя, далечна фигура на улицата. Чанг спира записа.

— Добре. Тя е вляво, ето тук — той сочи улицата под нас пред кооперацията. — Едва се различава на колелото.

— А ето те и теб. Натискаш бутона на домофона, а тя се приближава. Но вече не е на колелото. Пресича улицата — отбелязва Колин. — Това е малко необичайно.

— И фаровете не работят — добавям, втренчена в екрана. — Сякаш жената не иска никой да я види.

— Предполагам, че точно това е целта — съгласява се Колин.

— Става и още по-добре — казва Чанг, като пуска записа отново. — Всъщност, по-зле.

Фигурата се раздвижва отново. Виждам очертанията й, но не мога да различа лицето. Сянка, която бута колелото си напред. Виждам как дясната й ръка се вдига нагоре, и внезапно — заслепяваща бяла светлина. Нещо, което прилича на бяла огнена топка, заличава главата й.

— Каската — казвам. — Включва фаровете на каската си.

— Защо да включваш фаровете, ако не караш? — учудва се Колин. — Защо да чакаш, докато стигнеш до адреса?

— Не чака — отговаря Чанг. — А прави нещо съвсем друго.