Червена мъгла [bg]

— Защо е толкова трудно да си го представиш? — пита Чанг.

Разпитът започва. Мога да го спра. Мога да кажа, че няма да говоря без присъствието на адвоката си, Ленард Бразо. Но не го правя.

— Никога не е имало признаци, че отношенията на Джейми и Марино са били нещо повече от строго професионални — казвам на Чанг. — И определено не мога да си представя, че той има каквито и да било мотиви да й навреди.

— Да, но ти го познаваш. Трудно е да си обективен, когато познаваш хората. Сигурно не ти е лесно да помислиш нещо лошо за него.

Чанг е на моя страна. Играта на добро и лошо ченге, стара като света.

— Ако имах причина да мисля нещо лошо за него, щях да ти отговоря честно.

— Но не знаеш какво е ставало между тях двамата, когато са били насаме.

Той поглежда телефона, който извади изпод леглото, като докосва повърхността му колкото може по-малко.

— Това май ще е загуба на време — казва Чанг. — Вероятно единствено тя е пипала телефона. Но няма да е лошо да го прибера, просто за да сме сигурни. Съгласна ли си? Ти как би постъпила? — поглежда ме той.

— Бих го проверила за отпечатъци и ДНК. Бих взела допълнителни проби за химически анализ.

— Смяташ, че някой може да е отровил телефона й? — пита той с безизразно лице.

— Попита ме как бих постъпила аз. Химическите и биологически отрови могат да се предават трансдермално, през лигавиците и кожата. Но се съмнявам, че си имаме работа с подобно нещо. В противен случай щеше да има повече жертви. Включително и ние.

— Не си използвала този телефон в някакъв момент снощи, нали? — пита той, а пръстите му натискат бутона за менюто.

— Изобщо не съм влизала в тази част на апартамента.

Чанг проверява последния номер, набран от Джейми, и казва:

— Номер, започващ с 917, в един и половина през нощта.

— Ню Йорк — отговарям и отново усещам мириса на прегорели плодове от уискито.

— Изглежда, че това е било последното й обаждане, поне от този телефон — казва той и записва номера в бележника си.

Номерът е познат, и внезапно разбирам защо.

— Луси. Племенницата ми. Това беше номерът на мобилния й телефон, докато живееше в Ню Йорк — обяснявам, без да издавам чувствата си. — Когато се премести в Бостън, го смени. В началото на годината, може би беше през януари. Не съм сигурна, но този номер вече не е неин.

Джейми сигурно не е знаела, че Луси има нов телефон. Когато й е казала, че не иска да поддържат връзка, очевидно е говорела сериозно. До снощи.

— Имаш ли представа защо може да се е опитвала да се обади на Луси в един и половина през нощта?

— С Джейми говорихме за нея — отговарям. — За връзката им, и защо приключи. Вероятно се е настроила сантиментално. Не знам.

— Каква връзка?

— Бяха заедно няколко години.

— В какъв смисъл заедно?

— Партньори. Двойка.

Чанг прибира телефона в плик за улики.

— И в колко часа си тръгна снощи?

— Около един.