Червена мъгла [bg]

— Нервите вече не стимулират мускулите. Обикновено започва от главата. Отпуснати клепачи, замъглено или двойно виждане, затруднения в говора и преглъщането. Когато парализата се спуска надолу, дишането се затруднява. Следва спиране на дишането и смърт.

— Какво може да е причинило това, което описваш?

— Първото, което ми идва наум, е някакъв вид нервнопаралитична отрова.

Заговарям за Дон Кинкейд. Казвам му, че биологичната дъщеря на Катлийн Лоулър, обвинена в няколко жестоки престъпления в Масачузетс, включително и опита да ме убие, е имала затруднено дишане в килията си в „Бътлър“ тази сутрин и сега очевидно е в състояние на мозъчна смърт. Обяснявам му, че според властите е възможно да е била отровена.

— Не знам Джейми да е била алергична към скариди, освен ако не е развила алергията напоследък — продължавам. — Да, острата алергия може да причини парализа и смърт. Но и други видове отрова могат да свършат същата работа. Очевидно Джейми е пазарувала в една и съща аптека — „Монк“. Няма да е зле да обърнем внимание на всичко, закупено оттам, което се намира в апартамента. Продукти, лекарства със или без рецепти, включително такива, които може да е купувала преди, но не виждаме сега. Просто за да изключим варианта, че си е причинила това сама. И да проверим дали някой от закупените там продукти не е бил подправен.

— Имаш предвид, някой да е подправил някоя от готовите стоки в магазина.

— Трябва да разгледаме всяка възможност. Имаме нужда от подробна инвентаризация на всичко в този апартамент — отговарям. — За да не пропуснем потенциална отрова, която да навреди на някой друг или да го убие.

— Мислиш, че е възможно да е самоубийство?

— Не.

— Или че случайно е взела нещо?

— Струва ми се, че знам какво мислиш ти — казвам. — Някой я е отровил предумишлено. Първият ми въпрос обаче е: с какво я е отровил?

— Може нещо да е било сложено в храната й — промърморва Чанг. — Имаш ли представа какво може да причини симптомите, които описваш? Какво можеш да сложиш в храната на човек, за да го убиеш за няколко часа с лека парализа?

— Аз лично не бих сложила нищо в ничия храна.

— Нямах предвид теб лично.

Чанг продължава да снима всеки предмет в банята, цялата козметика — дори сапуните. Води си внимателно бележки. Знам какво прави.

Осигурява си достатъчно време и събира информация методично, старателно и търпеливо. Защото колкото повече време прекараме тук, толкова повече ще говоря. Не съм наивна, и той го знае. Играта продължава, защото аз предпочитам да не я приключвам.

— И каква нервнопаралитична отрова? Дай ми примери.

Той сондира за информация, която да му каже дали аз съм убила Джейми Бъргър и останалите, или пък знам кой го е направил.

— Всяка отрова, която разрушава нервните тъкани — отговарям. — Списъкът е дълъг. Бензол, ацетон, етиленов гликол, кодеинов фосфат, арсеник.

Но аз не смятам, че е нещо подобно. Не вярвам Джейми да е поела бензол или антифриз, нито че някой препарат, например лакочистител или пестицид, е бил сложен в сушито или уискито й. Тези видове отравяния обикновено са инциденти. А не ужасите от кошмарите ми. Има много по-лоши неща, от които се страхувам. Химични или биологични агенти. Оръжия за масово поразяване, изработени от вода, прах и газ, убиващи ни с онова, което пием, докосваме и дишаме. Или с храната. Споменавам рицин, сакситоксин, тетродотоксин от риба фугу и сигуаетера. Споделям със Сами Чанг, че трябва да помислим и за ботулинов токсин, най-силната отрова на света.