Червена мъгла [bg]

Питам Чанг дали е съгласен да огледам наоколо, докато той прави снимки.

Ако бях тук по време на кризата на Джейми, можеше да я спася. Имаше симптоми и признаци, но аз ги пренебрегнах. Не знам как ще обясня това на племенницата си.

— Разбира се, давай — отговаря ми той. — Имаш ли причина да подозираш, че в апартамента й може да е имало нещо, до което някой друг да иска да се добере? Забелязах няколко компютъра и поверителни на вид документи във всекидневната. Има ли и в компютрите й поверителна информация?

— Нямам представа какво има в компютрите й. Нито дори дали са нейни.

Можех да повикам линейка. Можех да й окажа първа помощ, докато пристигнат санитарите. Сега Джейми трябваше да е в болница и да е добре. А не да е мъртва и студена на леглото. Ще трябва да кажа на Луси, че съм разочаровала и Джейми, и нея. Не съм убедена, че Луси ще ми прости. Не бих я обвинила, ако не може. През всички изминали години тя ми повтаряше едно и също, защото аз допусках едни и същи грешки. „Не води моите битки вместо мен. Не изпитвай моите чувства. Не се опитвай да поправиш всичко, защото само влошаваш нещата.“

Наистина, и този път влоших нещата.

— Предполагам, че си наясно какво правеше Джейми в Савана, а следователно и, с естеството на документите, които имаш предвид — казвам на Чанг. — Но да отговоря на въпроса ти: не знам дали в апартамента й е имало нещо, което някой друг може да е искал. Нямам представа какво има в компютрите във всекидневната.

— Когато беше с нея, тя спомена ли нещо, което да говори за тревогата й, че някой иска да й навреди?

— Само, че вече била наясно, че й трябва охранителна система. Но не каза, че се страхува от нещо или някого.

— Не знам какви бижута или други ценни вещи може да е донесла от Ню Йорк, но часовникът й е още тук — казва Чанг и ми го посочва — „Картие“, златен, с черна кожена каишка, оставен до чаша, в която има малко вода. — Смятам, че този часовник си струва да се открадне. Чудя се дали е преобърнала банята, за да търси лекарства, когато е била пияна.

Вземам кутийка бенадрил от мивката и забелязвам, че горната й част е била съдрана, сякаш някой е бързал страхотно. На пода виждам сребрист блистер с две липсващи таблетки.

— Вече не съм сигурна, че беше пияна. Поне не толкова пияна, колкото изглеждаше — отговарям и поглеждам етикета с цената на кутийката. — Аптека „Монк“. Намира се в търговския център, където е оръжейният магазин.

— Купила го е, след като е дошла тук и е започнала да разпитва хората в затвора. Може би е имала алергия — казва той. — Имаш ли представа кога е дошла в Савана и е наела апартамента?

— Спомена, че било преди няколко месеца.