![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Райън намали, докато минаваше под извитата като арка табела на ранчото „Гарваново гнездо“ — беше успял да се добере дотук незабелязано. Само още стотина метра. Вече сериозно започваше да се притеснява, че е закъснял.
Отиде с колата на същото място, където беше стоял преди два дни, изключи двигателя и фаровете и впери поглед в мрака.
Отвори и стъпи в пръстта между вратата и автомобила. Слаби нощни шумове, щурци, ветрец, един-два гущера. Охлаждането на двигателя на колата.
Само че нощта му звучеше пусто и внезапно го обзе паника при спомена за предишното му дълго чакане. Заобиколи колата и огледа периметъра на лагера.
— Има ли някой?
Само тишина.
— Тук съм!
Само че Костотрошача едва ли щеше да се покаже, да се ръкува с него и да освободи Бетани за добро поведение. Какво изобщо си въобразяваше?
— Ей? Тук съм, за бога!
Гласът му отекна в нощта и едно гущерче от дясната му страна побягна, но изглежда нищо друго не забеляза присъствието на отчаяния баща.
Райън отпусна юмруци и се запъти към същото дърво, под което бе чакал предният път. Застана там и се огледа, оплетен от безредните мисли, които се въртяха в главата му, след като повече от двайсет и четири часа не беше мигнал.
Нищо повече не можеше да направи. Нищо.
Бавно седна на мястото си, облегна ръце върху коленете си и се отпусна изтощен. Пое си няколко пъти дълбоко въздух, за да опита да успокои нервите си, но нищо не можеше да възпре осезаемото пулсиране на дланите и ръцете му.
Нищо освен съня, а той не смееше да заспи сега. Онзи каза на зазоряване и времето вече наближаваше. После щеше да стане топло и Райън отново щеше да остане сам, подчинен на прищевките на онзи мъж, който може би го наблюдаваше и в момента, или пък беше решил да се забави още ден-два, или пък никога да не дойде.
И какво щеше да прави Райън тогава? На кого щеше да се довери? Какво гениално решение можеше да вземе, освен да чака и да чака, докато накрая — след ден, след седмица — най-сетне не приеме ужасната истина, че Бетани вече я няма? Или докато не откриеха Бетани някъде…
Никой баща не би могъл да направи повече. Ничие съзнание не бе способно да издържи още…
Тогава го връхлетя ударът — като изникнал от мрака локомотив. Стовари се върху главата му изотзад и достатъчно силно, за да угаси светлината в съзнанието му и тялото му да се стовари на земята като заклано животно.
32
Идън, Тексас
Алвин Финч спря пикапа форд F-150 в хамбара, затвори двете крила на вратата и прекъсна достъпа на светлина почти изцяло. Постоя малко, за да си събере мислите, признателен за късмета си.
Не само късметът обаче го беше довел на това място, криещо безпрецедентна възможност. Късметът нямаше нищо общо с факта, че ФБР все още не бяха започнали да душат край него. Неслучайно бе успял да прекоси една трета от щата Тексас посред бял ден, без никой да го спре.
Беше тук, в стария мухлясал хамбар заедно с бащата на лъжата, благодарение на старателно планиране и понеже на този ден Алвин Финч се беше превърнал в Сатаната.
Дори той самият не го съзнаваше напълно до онзи миг, когато застана срещу момичето, срещу Бетани, а тя положи ръце на гърдите му. Когато Алвин най-сетне го прозря, целият се разтрепери, а тази реакция беше необичайна за него.
Момичето, което щеше да стане негова дъщеря, беше най-красивото същество, до което беше заставал, имаше съвършена и неопетнена плът, първичен съсъд, съдържащ всичко лелеяно в живота.
Бетани беше съвършено същество и Алвин я мразеше повече от всичко останало в живота си, включително от майка си, която ненавиждаше много, много силно. Колкото и красив да беше Алвин, Бетани бе много по-красива, отколкото той би могъл да се надява да стане. И това прозрение го принуди да мобилизира и последните си сили, за да съумее да се овладее, защото се боеше, че ей сега ще се пресегне и ще строши ръцете й, докато тя се опитва да го съблазни.
Възпря го единствено фактът, че щеше да му стане дъщеря. Сега повече от всякога искаше да спечели нейната безсмъртна обич, безпрекословната й всеотдайност.