Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

— Добре. Ще ти кажа каквото знам. И после ще те помоля за още една услуга. Малко по-голяма от предишната.

И му разказах. Пропуснах каквото трябваше да пропусна, ала той схвана картинката. Премълчах за Миямото, като заявих, че не знам нищо за другия куриер, както можеше и да се очаква. Малцина куриери са толкова глупави — или такива късметлии като в нашия случай, — че да установят приятелски отношения и доверие помежду си. Естествено, не споменах за поръчката на Миямото, която бях изпълнил, нито за участието ми в другите убийства. Тацу щеше да се досети за голяма част от всичко това, разбира се, но нали вече ми беше казал, че стига да не му призная вината си за някакво престъпление, имаме взаимна уговорка?

— Това е истинска бомба — заключи той, след като свърших. — ЦРУ подкупва японски политици?!

— Според мен те по-скоро го приемат като „политическа подкрепа“ или нещо подобно, отколкото като подкуп.

— Сигурен съм в това. Имаш ли някакви доказателства?

Предчувствах, че ще ми зададе този въпрос.

— Плащанията стават в брой и чрез посредници. И преди да си ме помолил да се внедря като ваш агент в организацията, отговорът ми е „не“. И без това вече всички ме преследват.

— Само заради случая в Юено ли? Заради онези чинпира, които те нападнали?

Знаеше, че това са пълни глупости. И можеше да се досети за останалото. Обаче нямах намерение да потвърждавам нищо.

— Доколкото ми е известно, да.

Отново повървяхме в мълчание. Слънцето се беше издигнало и започваше да става горещо.

— Какво ще правиш? — попита Тацу. — Този път сериозно си ядосал, когото не трябва.

— Тъкмо това е… услугата, която ще ти поискам.

— Да?

— За онези двама гангстери, дето бяха убити на Ропонги-дори нощес — по-точно рано сутринта. Как се процедира с труповете?

Той сви рамене.

— Откарват ги в моргата на болницата „Джикеи“. Ще им направят аутопсия и ще ги кремират. Защо?

— Трябва ми един от тях.

Тацу спря и ме погледна. Невъзмутимото му спокойствие, което смятах за резултат от способността му да мисли по-бързо и да вижда по-надалече, за пръв път му изневери. Той озадачено поклати глава.

— За какво ти е?

Изложих му плана си.

— От теб ми трябва само малко помощ… да придадем на нещата нужния вид за после.

— Да замажа следите искаш да кажеш.

— Това е малко пресилено. Никой няма да пострада. И ми се струва честна размяна срещу информацията за подкупите на ЦРУ за ЛДП, която ти дадох.

— Нямаш доказателства за тези подкупи.

— Може и да е така, обаче след като научи за тях и всичко останало, вече ще знаеш къде да търсиш доказателства. Ако решиш. Не съм сигурен, че идеята е добра. Тези хора не обичат да ги разкриват, установих го лично.

Тацу кимна. Продължаваше да се взира в мен.

— Какво има? — попитах.