Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

Приключих подготовката и отидох при един уличен телефон да се обадя на Макгроу, този път в качеството ми на Джон Рейн. Казах му, че съм получил съобщението му.

— Радвам се, че се обаждаш — каза той. — Виж, ти ме познаваш. Знаеш към какви правила се придържам. И то стриктно. И както съм ти казвал, за мене това е бизнес. Допуснах грешка и сега се опитвам да я поправя.

— Бизнес ли? Ти на заплахите към момичета на инвалидна количка ли викаш бизнес?

— Какви ги говориш?

Дали се правеше на глупак? Или наистина не знаеше какво прави Бясното куче? Нямаше как да разбера, поне засега. Реших да прескоча този въпрос.

— Какво искаш?

— Виж, знам, че си ядосан, и това е съвсем естествено. Но ако действаш под въздействие на гнева си, ще направиш нещо опасно, а сигурно и самоубийствено. Не те заплашвам, просто ти излагам фактите. Ако обаче се овладееш и погледнеш положението безпристрастно, ще видиш, че ти предлагам нещо много полезно. По-голяма гъвкавост от досегашните ти функции и десет пъти повече пари. Може би още повече. Двамата с тебе можем взаимно да сме си полезни. Не разбирам защо се отказваш просто ей така.

Забелязах, че вече не ми вика „момче“. Да де, сега се опитваше да ме ласкае и да ме забаламоса. Може и да смяташе, че не съм непоправим, ала все още ме мислеше за глупак.

— Какво предлагаш? — влязох в играта аз.

— Да се срещнем. Ще ти обясня всичко за програмата и какво е твоето място в нея. Ти кажи къде. Предпочитам да е на обществено място, където и двамата ще сме по-спокойни. Ти кажи къде.

„Обществено място, да бе. Като че ли това променя нещо. За убиеца, който си мислиш, че си наел да ме очисти, неколцина клиенти в някой ресторант изобщо няма да са сериозна пречка“.

Макгроу обаче не подозираше, че и аз искам да е на обществено място. Само че по причини, различни от неговите.

— Какво ще кажеш за езерото Шинобазу?

— Става. Къде точно?

— Знаеш ли къде е храмът „Бентен“, на остров Бентен? Точно в средата.

— Знам го, разбира се.

— Ще се срещнем там утре сутринта. В осем.

— Чудесно.

— Ако забележа някой от якудза, за него ще е по-добре този път вече да ме убие.

— Няма да има никой от якудза. Нито никой друг. Само ние двамата с тебе.

Затворих. Засега добре.

След това се обадих на Тацу. Беше ми предложил да ми помага и след информацията за Кей Такизава и имах намерение да се възползвам от това.

— Защо се обаждаш? — попита той рязко.

— Защо ми говориш така? — изненадах се аз.

— Нощес Кей Такизава е била убита в дома й.

Все едно ме удариха в корема.

— Мамка му!

— Този път ще се наложи да знам къде си бил през това време — ледено заяви той.