Последните дни на Кондора [bg]

Да кажем, че Целевата зона е Бърлога.

Айде, стига бе.

Има задна врата, но да се добереш до нея означава да прескочиш задната ограда. Няма начин Кондора да преодолее тази дървена стена в добра форма и със свястна скорост за нахлуването.

Всички прозорци на откраднатата кола са отворени и колата се е притаила до тротоара в задъненото кръгово, където пред две от шестте къщи извън целевата зона все още има паркирани автомобили, защото собствениците им не са тръгнали на покупки или да карат децата на футболен мач, или каквото там правят истинските хора с истински семейства в прохладните априлски съботни сутрини. Сиво-черни облаци се носят над задънената уличка, но малко дъжд няма да убие никого, докато ако не излезеш няколко дни, ще си бъдеш у дома, когато започнат неприятностите, дори ако под неприятности се разбира да пострада само съседната къща, онези типове, с които така и не си се запознал, защото тъкмо са се нанесли.

Колко човека?

Двама, надали са повече, може би по-малко.

Плюс един.

Моля — плюс един.

И моля — нека дъждът не измива тези улици. Още не.

Прозорците на къщата са със спуснати бели щори. Бяла врата. Пет червени стъпала.

През смъкнатите стъкла долитаха звуци, които Фей се напрягаше да чуе, усещаше се уханието на люляци. Тя се приведе зад волана и огледа околността, не забоде очи върху Целевата зона, където нищо не помръдваше, където изглежда нямаше никого. Погледът й се насочи към предната седалка, към екрана на лаптопа и неспирно пулсиращата синя точка до думите: обхват 70 метра.

И онзи адрес.

Онази къща.

ЦЗ.

Лявото й бедро натискаше глока на седалката между краката й.

Хайде, Кондор! Ще ме забележат, ако продължавам да вися тук!

Предната нощ той я остави сама в хотелската стая цели деветдесет и осем минути.

Настани я на един стол и залепи глока за дланта й с лейкопласт от аптечката, в случай че заспи или сътресението на мозъка й предизвика криза в неподходящ момент и някой избие вратата, докато тя се мята без пистолет.

Каза, че е сменил три таксита и е спирал два пъти.

Майната им на обикалящите екипи под прикритие: ние владеем тези улици. Или поне ще умрем, опитвайки да го постигнем.

Потропа на вратата на хотелската стая с уговорения сигнал, последван от думите му: „Ти си“.

Показа й какво има в торбите от магазина.

„Погледни какво имаме сега — каза. — Погледни какво можем да направим сега.“

„Сега, негоднико! — помисли си Фей, докато седеше в откраднатата кола. — Сега.“

Двигател нададе вой зад нея на тази задънена улица в предградието.

Фей се сви под таблото на откраднатата кола.

Потропването зад нея идваше от овързания мъж, заключен в багажника на собствената си кола.

Косвена жертва. Цивилен пострадал. Кръвта на невинните.

Никога нищо не е лесно. Нищо не идва даром. Никой не е светец.

Всички сме грешни.

Всички имаме по един овързан човек, заключен в багажника на открадната кола.