Последните дни на Кондора [bg]

Мъж върху голия под на кухнята! Лежал е свит като бебе, но тъкмо се изпъва. Брада, кестенява коса, диша тежко, с обгорено лице, издава звуци, които не чува, и…

Пистолет, има пистолет, върти в ръцете си пистолет със заглушител, опитва се да го насочи!

Слепият, глух и обгорен мъж беше боец, който познаваше оръжието си.

Знаеше как да напъха в устата си подобното на наденичка дуло със заглушител в устата си, как да насочи студения черен свредел нагоре към мозъка си… Пук!

Алена кръв опръска бялата стена до вратата на кухнята.

Мъжът с пистолет в устата лежеше сгушен, като спящо дете.

На каква лъжа си се вързал?

Коя истина не можеше да приемеш?

Няма време, Фей вдигна оръжието и го насочи към коридора отдясно на празната дневна.

Две отворени врати в коридора отдясно. Сигурно спални.

В дъното на коридора отворена врата, шкафче над мивката — баня.

От лявата страна на коридора отворена врата, надниква… кранчета и тръби за пералня и сушилня, машините ги няма. Пералня и килер.

Кондора застана до нея с гола глава след намесата на електрическата машинка и бръсначите, които купи предната нощ от дрогерията, същия семеен магазин с детски щанд, пълен със стоки на разпродажба от миналия Хелоуин, временни татуировки, които отмиваш с вода като дъжда, който за късмет още не бе валял днес, за да размаже мастилото на шията му, привличащата погледа паяжина. Насочил бе своя боен пистолет, подчини се на знака й да провери кухнята.

Докато той се придвижваше към своята огнева зона, тя се насочи към отворената баня.

Коридорът, както се вижда над дулото на глока й:

Първата врата на банята.

Прокрадни се напред покрай стената.

Фей се сви…

Завъртя се и се търкулна по гръб и по корем покрай първата отворена врата на спалнята, с лице към вътрешността и с насочен пистолет, и видя наопаки безпорядък от…

Спален чувал, отворен куфар, мръсни дрехи, бутилка вода, отворен и празен дрешник…

Никой.

Издърпа крака изпод тялото си и седна, притиснала гръб към стената, вратата на втората спалня беше отворена до нея вдясно, но виждаше по-добре празното перално помещение, виждаше по-голямата част от вътрешността на банята в дъното на коридора също празна, така че явно беше втората спалня, трябваше да бъде!

Една граната наляво, майната му, хвърли я в спалнята, затвори очи, запуши уши, отвори уста…

Експлозия и бяла светлина!

Светът на Фей пламтеше и кънтеше около петнайсет секунди, преди да бъде в състояние да вижда и да се изправи несигурно на крака, и да нахлуе в спалнята, която беше взривила.

Мъжът, който се изправяше да седне до голата бяла стена, беше в окаяно състояние: брадата му висеше проскубана, на челото му под късо подстриганата мръсна червеникава коса имаше лепенка. Беше облечен с бяла фланелка с дълбоко деколте и сиво долнище на анцуг и беше бос. Бяла превръзка, очевидно не болнична, се виеше от лявата му ключица по слабите му мускулести гърди, сякаш прикриваше дълбока рана от куршум четирийсет и пети калибър например. Окото му беше насинено, а устните му бяха подпухнали и сигурно са привличали погледите, докато е крачел през зоопарка предния ден, но и тогава беше успял, сега също бе успял да се надигне и да седне, само че пистолетът му, някакъв черен автоматичен пистолет прототип със заглушител, оръжието, с което беше изпълнил звездната си роля предния ден, сега беше запокитено от взрива в другия край на стаята.