Мъжът от Санкт Петербург [bg]

— Добър вечер, милорд.

— Здравейте, госпожо Брайтуайт. Кой е вътре?

— Сър Артър е в салона с княз Орлов.

Уолдън кимна и те влязоха в къщата заедно. Сър Артър Лангли беше началник на полицията и съученик на Уолдън.

— Вечеряхте ли, милорд? — попита госпожа Брайтуайт.

— Не.

— Вероятно ще желаете парче пай с дивеч и бутилка бургундско?

— Оставям това на теб.

— Разбира се, милорд.

Госпожа Брайтуайт се отдалечи, а Уолдън влезе в салона. Алекс и сър Артър стояха до камината с чаши бренди в ръце. И двамата бяха във вечерно облекло.

Сър Артър каза:

— Здравей, Стивън. Как си?

Уолдън му стисна ръката.

— Хванахте ли анархиста?

— Опасявам се, че се изплъзна между пръстите ни…

— По дяволите! — възкликна Уолдън. — Точно от това се страхувах! Никой не ме чува. — Овладя се и стисна ръката на Алекс. — Не знам какво да ти кажа, скъпо момче — сигурно ни мислиш за пълни глупаци. — Обърна се пак към сър Артър: — Какво се случи, за бога?

— Феликс е скочил от влака в Тингли.

— А къде е бил скъпоценният детектив на Томсън?

— В тоалетната с разбита глава.

— Прекрасно — рече горчиво Уолдън и се отпусна в едно кресло.

— Докато вдигнат градската полиция на крак, Феликс е изчезнал.

— Осъзнавате ли, че е тръгнал насам?

— Да, разбира се — отвърна сър Артър с успокоителен тон.

— Трябва да наредите на хората си да го застрелят още щом го видят.

— Би било чудесно — но те, разбира се, нямат оръжие.

— А би трябвало, за бога!

— Мисля, че сте прав, но обществото…

— Преди да обсъдим това, кажете ми какво предприехте.

— Разбира се. Изпратих пет патрула по пътищата от Тингли дотук.

— Те няма да го видят в тъмното.

— Вероятно, но поне присъствието им ще го забави, ако не го спре напълно.

— Съмнявам се. Друго?

— Доведохме един полицай и сержант да пазят къщата.

— Видях ги отвън.

— Те ще дежурят на осемчасови смени, ден и нощ. Князът вече има двама пазачи от специалния отдел, а Томсън изпраща още четирима с кола тази нощ. Те ще се сменят на дванайсет часа, затова с него винаги ще има трима души. Хората ми не са въоръжени, но хората на Томсън имат револвери. Моята препоръка е, докато не заловим Феликс, княз Орлов да остане в стаята си, а храната и всичко останало да му бъде носено от охранителите.

— Ще го направя — рече Алекс.

Уолдън го погледна. Беше блед, но спокоен. „Той е смел човек — помисли си. — Ако бях на негово място, щях да съм бесен от некомпетентността на британската полиция.“

— Не смятам, че няколко охранители са достатъчни — рече той. — Трябва ни цяла армия.

— Ще я имаме утре сутринта — отвърна сър Артър. — Започваме търсене в девет часа.