![Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/4/mzht-ot-sankt-peterburg-bg-download.jpg)
Мъжът от Санкт Петербург [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-038-8
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
— Защо не призори?
— Защото трябва да съберем въпросната армия. Сто и петдесет души ще дойдат от цялото графство. Повечето сега спят — трябва да бъдат посетени и инструктирани, а после да стигнат дотук.
Госпожа Брайтуайт влезе с поднос. Имаше студен пай с дивеч, студени наденици, резени домат, парче сирене чедър, няколко вида чътни и плодове. Един лакей я следваше с бутилка вино и кана с мляко, каничка кафе, купичка сладолед, ябълкова тарта и половин шоколадова торта.
— Опасявам се, че бургундското нямаше време да подиша, милорд — рече лакеят. — Да го прелея ли в гарафа?
— Да, ако обичаш.
Лакеят се засуети около една масичка. Уолдън беше гладен, но усещаше, че е твърде напрегнат, за да яде. „Вероятно няма да мога и да заспя“, помисли си.
Алекс си наля още бренди. Доста пие, осъзна Уолдън. Движенията му бяха някак бавни, автоматични, сякаш полагаше усилие да запази самообладание.
— Къде е Шарлът? — попита внезапно Уолдън.
— Тя си легна — отвърна Алекс.
— Трябва да напусне къщата, докато всичко това не свърши.
— Да й кажа ли, милорд? — попита икономката.
— Не, не я будете. Ще я видя на закуска. — Уолдън отпи от виното с надеждата, че то ще го отпусне малко. — Можем да те преместим отново, Алекс, ако ще се чувстваш по-добре.
Алекс се усмихна напрегнато.
— Не мисля, че има смисъл, нали? Феликс винаги успява да ме открие. Според мен ще е най-добре да се крия в стаята си, да подпиша възможно най-скоро споразумението и да се прибера у дома.
Уолдън кимна. Слугите излязоха. Сър Артър каза:
— Стивън, има и нещо друго. — Изглеждаше объркан. — Относно внезапното решение на Феликс да се качи на влак за Уолдънхол Халт.
В цялата паника Уолдън не се беше сетил за това.
— Да, как, за бога, е разбрал къде да го намери?
— Доколкото разбрах, само две групи знаят къде се намира княз Орлов. Едната са служителите в посолството, които, разбира се, изпращат телеграмите. А другата са хората тук.
— Предател сред прислугата? — попита Уолдън. Мисълта беше ужасяваща.
— Да — отвърна колебливо сър Артър. — Или, естествено, в семейството.
Вечерята на Лидия беше пълна катастрофа. В отсъствието на Стивън брат му Джордж трябваше да е домакинът, което направи броят на гостите нечетен. И по-лошото — Лидия беше така разсеяна, че не съумя да води дори любезен, камо ли остроумен разговор. Всички, освен най-деликатните гости, питаха за Шарлът, макар че добре знаеха за простъпката й. Лидия отговаряше само, че е отишла за няколко дни в провинцията да си почине. Говореше механично и почти не съзнаваше какво казва. Главата й беше пълна с кошмари: Феликс е арестуван, Стивън е прострелян, Феликс е пребит, Стивън кърви, Феликс бяга, Стивън умира. Тя копнееше да каже на някого какво чувства, но с гостите си можеше да говори само за последния бал, за бъдещата кралска регата, за положението на Балканите и за бюджета на Лойд Джордж.
За щастие, те не се застояха много след вечеря: всички отиваха на бал, на прием или на концерт. Щом и последният си тръгна, Лидия излезе във фоайето и вдигна слушалката на телефона. Не можеше да говори със Стивън сега, защото в Уолдън Хол още нямаше телефон, но се обади в дома на Уинстън Чърчил на Екълстън Скуеър. Нямаше го. Тя опита в Адмиралтейството, после на Даунинг Стрийт номер десет и накрая в клуба на либералите, но без успех. Трябваше да разбере какво е станало. На края се сети за Базил Томсън и позвъни в Скотланд Ярд. Томсън още беше в кабинета си, работеше до късно.
— Лейди Уолдън, как сте? — попита той.
„Хората ще са любезни, разбира се“, помисли си тя.
— Има ли новини?
— Лоши, опасявам се. Нашият приятел Феликс отново се е изплъзнал.
Облекчението я заля като приливна вълна.
— Благодаря… благодаря ви — рече тя.
— Но моля ви, не се тревожете прекалено — продължи Томсън. — Княз Орлов е добре охраняван.
Лидия се изчерви от срам: беше толкова щастлива, задето Феликс е добре, че за миг забрави да се тревожи за Алекс и Стивън.
— Аз… ще опитам да не се тревожа — рече тя. — Лека нощ.
— Лека нощ, лейди Уолдън.
Тя затвори телефона.
Качи се в стаята си и позвъни на прислужницата да дойде да я разкопчае. Чувстваше се ужасно нещастна. Нищо не се беше разрешило, всички, които обичаше, още бяха в опасност. Докога щеше да продължава това? Феликс нямаше да се предаде, беше сигурна в това, освен ако не го заловят.