Мъжът от Санкт Петербург [bg]

Стигна до другия край на гората, без да го види. Беше разочарована: бе сигурна, че днес ще бъде тук. Разтревожи се, защото, ако не успееше да го предупреди, вероятно щяха да го заловят. Но още нямаше седем: сигурно не беше започнал да я търси. Тя слезе от кобилата и я поведе по пътеката. Вероятно Феликс я беше забелязал и изчакваше да провери дали я следят. Тя спря на полянка да погледа една катеричка. Те не се страхуваха от хората, макар че бягаха от кучетата. Внезапно Шарлът усети, че я наблюдават. Обърна се и го видя — взираше се в нея със странно изражение.

— Здравей, Шарлът.

Тя отиде при него и го хвана за ръцете. Брадата му беше пораснала, а дрехите му бяха покрити с треви и листа.

— Изглеждаш ужасно изморен — рече тя на руски.

— Гладен съм. Донесе ли храна?

— О, господи, не! — Беше взела ябълка за коня си, но нищо за Феликс. — Изобщо не се сетих.

— Нищо. Бил съм и по-гладен.

— Слушай — рече тя. — Трябва веднага да бягаш. Ако тръгнеш сега, можеш да се измъкнеш.

— Защо да бягам? Искам да отвлека Орлов.

Тя поклати глава.

— Вече е невъзможно. Той има въоръжени пазачи и полицаи обикалят къщата. В девет часа ще дойдат сто и петдесет мъже, за да те търсят.

Той се усмихна.

— И ако избягам, какво ще правя до края на живота си?

— Но аз няма да ти помогна да се самоубиеш!

— Нека седнем на тревата. Искам да ти кажа нещо.

Тя седна и се облегна на един дебел дъб. Феликс се настани пред нея и кръстоса крака като казак. Слънчеви петна играеха по измореното му лице. Заговори доста официално, с дълги изречения, които звучаха като репетирани:

— Бях ти споменал, че някога бях влюбен в жена на име Лидия, а ти отговори, че и твоята майка се казва така. Помниш ли?

— Помня всяка твоя дума. — Тя се чудеше какво означава всичко това.

— Тя беше твоята майка.

Шарлът се втренчи в него.

— Бил си влюбен в мама?

— Нещо повече. Бяхме любовници. Тя идваше в дома ми, сама — разбираш ли какво имам предвид?

Шарлът се изчерви от объркване и смущение.

— Да, разбирам.

— Баща й, твоят дядо, научи. Уреди да ме арестуват, а после принуди майка ти да се омъжи за Уолдън.

— О, какъв ужас! — рече тихо Шарлът. По някаква причина се страхуваше от следващите му думи.

— Ти се роди седем месеца след сватбата.

Той явно смяташе, че този факт е много важен. Шарлът се смръщи.

— Знаеш ли колко време е нужно едно бебе да се развие и да се роди? — попита я той.

— Не.

— Обикновено са девет месеца, но може да е и по-малко.

Сърцето на Шарлът ускори ритъма си.

— Какво намекваш?

— Може би си зачената преди сватбата.

— И това означава, че вероятно ти си моят баща? — попита тя невярващо.

— Нещо повече. Ти изглеждаш точно като сестра ми Наташа.