Мъжът от Санкт Петербург [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-038-8
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
Реши да намери пътя. Отдалечи се от релсите и мина през малък запуснат участък, а после стигна до паянтова телена ограда. Там изчака малко. Какво имаше оттатък? Нива? Нечий заден двор? Пасището на селото? Мракът в провинцията е най-непрогледен, защото най-близките улични лампи са на километри разстояние. Чу шум от нечие приближаване и зърна с периферното си зрение нещо бяло. Наведе се и опипа земята, докато не откри малък камък и го хвърли по посока на бялото нещо. Чу се изцвилване и един кон се отдалечи в галоп.
Феликс се ослуша. Ако наблизо имаше кучета, цвиленето щеше да ги разлае. Но не чу нищо.
Покатери се на оградата и се прехвърли от другата й страна. Тръгна бавно през пасището. Натъкна се на храст и чу друг кон, но не го видя.
Стигна до още една телена ограда, прескочи я и се стовари на някаква дървена барака. Тутакси се разкудкудякаха кокошки. Куче се разлая. Светна прозорец на къща. Феликс се хвърли на земята и застина. Светлината му подсказа, че се намира в двора на малка ферма. Беше се стоварил върху кокошарника. Зад къщата видя пътя, който търсеше. Кокошките притихнаха, кучето нададе последен разочарован лай и светлината изгасна. Феликс тръгна към пътя.
Беше черен и опасан от канавки. Отвъд канавката отляво започваше гора. Феликс си спомни: От лявата страна на пътя ще видиш гора. Почти беше стигнал.
Тръгна на север по разровения път, наострил слух за шум от нечие приближаване. След почти два километра усети, че вляво се издига стена. Малко по-нататък в стената имаше порта и той зърна светлина.
Наведе се към металните пречки на портата и надникна оттатък. Различи нещо като дълга алея, в чийто край смътно мъждукаха потрепващи лампи — до входа с колони на огромна къща. Една висока фигура мина отпред: пазач.
„В тази къща е княз Орлов — помисли си Феликс. — Кой ли е прозорецът на стаята му?“
Внезапно чу шум от кола, която се приближаваше много бързо. Феликс изтича десетина крачки назад и се хвърли в канавката. След миг светлините на колата плъзнаха по стената и спряха пред портата. Някой слезе.
Феликс чу почукване. Сигурно имаше вратичка за охраната, не я беше забелязал в мрака. Едно прозорче се отвори и глас извика:
— Кой е?
Друг глас отговори:
— Полиция, от специалния отдел на Скотланд Ярд.
— Един момент.
Феликс лежеше съвсем неподвижно. Чу стъпки, когато мъжът, който бе слязъл от колата, започна да се разхожда неспокойно. Някаква врата се отвори. Куче излая и един глас каза:
— Тихо, Рекс!
Феликс стаи дъх. Дали псето беше вързано? Дали щеше да го надуши? Дали щеше да дойде да души из канавката, да го открие и да се разлае?
Металните порти се отвориха със скърцане. Кучето пак излая и гласът извика:
— Млъквай, Рекс!
Затръшна се врата и колата потегли по алеята. Канавката отново притъмня. „Но — реши Феликс — ако кучето ме открие, ще убия и него, и пазача и ще избягам.“
Напрегна се, готов да скочи още щом чуе сумтене.
Портите се затвориха със скърцане.
След миг се затръшна и вратата на пазача.
Феликс си пое дъх.
Четиринадесета глава
Шарлът се събуди в шест часа. Беше дръпнала завесите в стаята си, за да могат първите лъчи на слънцето да я огреят и да я разбудят: това беше номер, който използваше от години; когато Белинда оставаше у тях, двете обичаха да бродят из къщата, докато възрастните още спяха и нямаше кой да им казва да се държат като дами.
Първата й мисъл беше за Феликс. Не бяха успели да го заловят — той беше толкова умен! Днес със сигурност щеше да я чака в гората. Тя скочи от леглото и погледна навън. Времето още не се беше развалило съвсем: поне през нощта не бе валяло.
Тя се изми със студена вода и бързо облече дълга пола, ботуши за езда и жакет. Никога не слагаше шапка за утринната езда.
Слезе долу. Не видя никого. Сигурно в кухнята имаше една-две прислужници, палеха огъня и подгряваха вода, но другите слуги още бяха в леглата. Шарлът излезе от южната врата и едва не налетя на огромен униформен полицай.
— Господи! — възкликна Шарлът. — Кой сте вие?
— Полицай Стивънсън, госпожице.
Нарече я „госпожица“, защото не знаеше коя е.
— Аз съм Шарлът Уолдън — представи се тя.
— Извинете ме, милейди.
— Няма нищо. Какво правите тук?
— Пазя къщата, милейди.