Мъжът от Санкт Петербург [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-038-8
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
— Не, не искам стаята…
— Спал си на улицата, личи си.
— Така е.
— За каквото и да си дошъл в Лондон, явно още не си го свършил.
— Така е.
— Нещо се е случило — променен си.
— Да.
— Какво се случи?
Внезапно той изпита благодарност, че има с кого да поговори за това.
— Навремето обичах една жена. Тя е родила дете, но аз не знаех. Преди няколко дни… срещнах дъщеря си.
— О… — Тя го гледаше със съжаление. — Горкият! Сякаш си нямаш достатъчно грижи. Тя ли изпрати писмото?
Феликс изсумтя доволно.
— Значи има писмо.
— Реших, че затова си дошъл. — Тя отиде до камината и посегна зад часовника. — И горкото момиче живее сред потисниците и тираните?
— Да.
— Разбрах го от герба. Никак нямаш късмет, нали? — Тя му подаде писмото.
Феликс видя герба на гърба на плика. Разкъса го и извади два листа, изписани със стилен, красив почерк.
Уолдън Хол
1 юли 1914 г.
Скъпи Феликс,
Когато получиш това писмо, вече ще си ме чакал напразно на мястото на срещата ни. Ужасно съжалявам, че те разочаровах. За нещастие са ме видели с теб в понеделник и сметнаха, че имам таен любовник!!!
„Дори да е загазила, явно добре се забавлява“, помисли си Феликс.
Изпратиха ме на заточение в провинцията до края на сезона. Това обаче се оказа истинска благословия. Никой не ми каза къде е Алекс, но вече знам, защото той е тук!!!
Феликс се изпълни със свиреп триумф. „О, значи плъховете са си свили там гнездо.“
— Детето помага ли ти? — попита Бриджит.
— Тя е единствената ми надежда.
— Тогава е ясно защо си толкова угрижен.
— Така е.
Вземи влак от гарата на Ливърпул Стрийт към Уолдънхол Халт. Това е нашето село. Къщата е на около шест километра извън него, по северния път. Обаче не идвай там, разбира се!!! Отляво на пътя ще видиш гора. Аз винаги яздя в нея по една пътечка преди закуска, между 7 и 8 сутринта. Ще се оглеждам за теб всеки ден, докато дойдеш.
„След като е решила на чия страна да застане, вече не си поплюва“ — помисли си Феликс.
Не знам кога ще стигне това писмо. Ще го оставя на масичката във фоайето, когато там са се събрали други писма за изпращане: така никой няма да забележи почерка ми на плика, а лакеят просто ще го вземе с останалите и ще ги отнесе в пощата.
— Тя е смело момиче — каза Феликс на глас.
Правя това, защото ти си единственият човек, който някога е говорил разумно с мен.