Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Глава XXI
Свада за една наследничка
У всекиго може да се породи любов към някоя млада девойка, която притежава качествата на мис Шварц; и в душата на стария мистър Озбърн се породи блян, който тя трябваше да осъществи. Той насърчаваше с много голям възторг и благоразположение жарката привързаност на дъщерите си към младата наследничка и заявяваше, че като баща изпитвал най-искрено удоволствие да вижда как дъщерите му така на място влагат обичта си.
— В нашата скромна къща на Ръсъл Скуеър вие няма да намерите този разкош и тази пищност, на която сте свикнали в западния край на града, мис — казваше той на Рода. — Дъщерите ми са простички и безкористни момичета, но сърцата им са там, където трябва, и привързаността, която изпитват към вас, им прави чест — да, повтарям, прави им чест. Аз съм обикновен, простичък, смирен британски търговец — честен, както ще потвърдят това и Хълкър, и Булък, които бяха във връзка с покойния ви баща. Вие ще видите, че ние сме сплотено, простичко, щастливо и, смятам, уважавано семейство — скромни хора със скромна трапеза, обаче ви приемаме сърдечно, мила ми мис Рода — нека ви наричам само Рода, защото сърцето ми е изпълнено с обич към вас. Аз съм откровен човек и вие ми харесвате. Чаша шампанско! Хикс, подай чаша шампанско на мис Шварц.
Нямаше никакво съмнение, че старият Озбърн вярва всичко, каквото казва, и че момичетата са напълно искрени в проявите си на любов към мис Шварц. За хората в Панаира на суетата е съвсем естествено да се привързват към богатите. Ако най-простичките хора са склонни да гледат с не малка любезност на голямото благополучие (защото аз предизвиквам всеки британец да събере смелост и си признае дали мисълта за богатство не събужда у него страхопочитание и приятно усещане, и дали, ако ви кажат, че човекът, който седи на вечерята до вас, притежава половин милион, вие няма да се отнесете към него с известно любопитство) — ако, значи, обикновените хора гледат с благодарност към парите, колко по-силно е това за светските господа! Парите събуждат у тях изблик на любов и добри чувства и нежността им спонтанно възниква към интересните притежатели на богатството. Познавам някои почтени хора, гдето не се чувствуват свободни да дарят приятелството си на човек, който няма известна сума пари или място в обществото. Те проявяват чувствата си само при подходящи случаи. И за доказателство на това може да служи обстоятелството, че повечето членове на семейство Озбърн, които в продължение на петнадесет години не можеха да събудят в сърцата си обич към Амелия Седли, само за една вечер се привързаха така силно към мис Шварц, както би могъл да си пожелае най-романтичният поддръжник на идеята за любов от пръв поглед.
Колко подходяща би била тя за Джордж (единодушно решиха сестрите и мис Уирт) и колко по-сполучлив щял да бъде един брак с нея, отколкото с онази незначителна малка Амелия! Такъв блестящ младеж като него, с такава хубава външност, с такива качества — тъкмо съпруг за нея! И душите на младите девойки се изпълниха с видения за балове в Портланд Плейс, представяния в двореца и сближаване с половината аристокрация. И те не приказваха на любимата си нова приятелка за нищо друго, освен за Джордж и за неговите знатни познати.
Също и старият Озбърн си мислеше, че тя би била много подходяща за съпруга на Джордж. Той ще напусне армията; ще влезе в парламента; ще стане светски човек и фигура в политическия живот. Кръвта му се разпали от честен британски възторг, като си представяше как името Озбърн добива благородство в лицето на сина му и как той може да сложи начало на цяло поколение блестящи баронети. И започна да работи в Сити и на борсата, докато научи всичко относно богатството на наследничката — къде са вложени парите й и къде се намират именията й. Младият Фред Булък, един от главните осведомители, би желал да се опита пред нея за себе си (така именно се изрази младият банкер), само че се бе заангажирал вече при Мария Озбърн. Но като не беше в състояние да си я осигури за съпруга, безкористният Фред бе напълно съгласен да я види своя снаха.
— Нека Джордж се запретне и я спечели — посъветва той. — Ковете желязото, докато е горещо — докато е още нова за Лондон. След няколко седмици някой проклет младеж от аристократичния край на града ще дойде с титлата и парите си и ще изиграе всички ни от Сити, както стори това миналата година лорд Фитцруфус с мис Грогръм, която вече бе сгодена за Подър, от фирмата «Подър и Браун». Колкото по-скоро се свърши работата, толкова по-добре, мистър Озбърн; това е моят съвет.