Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Няма значение, че когато мистър Озбърн напусна банката, мистър Булък си спомни за Амелия и какво мило момиче е тя, и как е привързана към Джордж Озбърн; и той отдели най-малко десет секунди от ценното си време, за да окайва нещастната млада жена за нейната зла участ.
Докато Джордж Озбърн, подтикван от добрите си чувства и от верния си приятел Добин, се връщаше отново в краката на Амелия, баща му и сестрите му нареждаха този блестящ брак, на който и през ум не им минаваше, че той може да се възпротиви.
Когато старият Озбърн правеше за нещо «намек», и най-тъпият човек не можеше да не се сети за какво става дума. Когато изритваше някой лакей по стълбата, той наричаше това «намек», отправен към лакея да напусне службата си. С обичайната си откровеност и деликатност той каза на мисис Хегистън, че ще й даде чек за пет хиляди лири стерлинги в деня, когато синът му се ожени за повереницата й; той нарече това предложение «намек», като го считаше за много ловка проява на дипломация. Най-сетне направи намек и на Джордж за наследничката, като му заповяда веднага да се ожени за нея, също както би заповядал на лакея си да отпуши бутилка или на чиновника си да напише писмо.
Този повелителен намек обезпокои Джордж твърде много. Той беше в самия разгар на първия си плам и удоволствие от второто си ухажване на Амелия и това му бе неописуемо приятно. Разликата между нейния вид и държане и тези на наследничката правеше мисълта за брак с богаташката двойно по-смешна и омразна. «Представи си да ме видят в екипаж или в ложа в операта до една такава махагонова красавица!» — мислеше си той. Прибавете към всичко и обстоятелството, че младият Озбърн бе също толкова упорит, колкото и старият. Когато желаеше нещо, той беше тъй настойчив в намерението си да го получи и точно толкова буен, когато го разядосваха, както и баща му в най-свирепите моменти.
Първия ден, когато баща му направи официално намек, че трябва да сложи чувствата си пред краката на мис Шварц, Джордж се опита да печели време.
— Трябваше по-рано да се сетите за тази работа, сър — каза той. — Това не може да стане сега, когато всеки ден очакваме да ни пратят на поход в чужбина. Почакайте, докато се върна, ако изобщо се върна. — После той даде да се разбере, че времето, когато полкът всеки миг очаква да напусне Англия, не е подходящо избрано, че малкото дни или седмици, през които им остава да бъдат в отечеството, трябва да бъдат посветени на работа, а не на ухажване; за това имало достатъчно време, когато се завърнел в родината си с майорски чин. — Тъй като аз ви обещавам — каза с доволство той, — че по един или друг повод вие ще прочетете името Джордж Озбърн във вестника.
Бащиният му отговор се основаваше върху сведенията, които бе получил в Сити: че младежите от Уест Енд непременно ще пипнат наследницата, ако той се забави, и че ако не се ожени за мис Шварц, най-малко би могъл да потвърди писмено годежа си, който да приключи с брак, когато се завърне в Англия. Бащата поддържаше, че мъж, който може да получи десет хиляди годишно, като си седи в отечеството, е глупак, ако рискува живота си, като отива в чужбина.
— Значи, сър, вие искате да се покажа страхливец и да опетня семейното име заради парите на мис Шварц — възрази Джордж.
Тази забележка смути стария джентълмен; но тъй като имаше какво да му отговори на това и понеже вече бе решил какво трябва да направи, той каза:
— Утре ще вечеряте тук, сър, и всеки ден, когато мис Шварц е у дома, вие ще бъдете тук да й показвате уважението си. Ако имате нужда от пари, отнесете се до мистър Чопър.
Така на пътя на Джордж се появи още една пречка в плановете му относно Амелия, във връзка с които той и Добин бяха водили не един доверителен разговор. Мнението на приятеля му за поведението, което трябваше да следва, вече ни е известно. А що се отнася до Озбърн, когато веднъж решеше нещо, всяка нова пречка само го правеше още по-упорит.
Мургавият обект на съзаклятието, което главните членове на семейство Озбърн бяха устроили, не знаеше нищо относно плановете им във връзка с нея (които, колкото и чудно да изглежда, нейната приятелка и настойница не й откри) и като вземаше всичките ласкателства на младите момичета за искрена обич, а освен това, понеже имаше много гореща и поривиста природа, както вече имахме случай да покажем, тя отвърна на чувствата им със същински тропически плам. И нека да кажем истината — самата тя си имаше собствен интерес в дома на Ръсъл Скуеър; с една дума, тя смяташе Джордж Озбърн за много симпатичен младеж. Бакенбардите му й бяха направили впечатление още първата вечер, когато ги съзря на бала у Хълкър; и както знаем, тя не беше първата жена, която се очароваше от тях. Джордж изглеждаше едновременно горд и меланхоличен, отпуснат и свиреп. Имаше вид на човек със страсти, тайни и скрити гризящи го мъки и преживявания. Гласът му беше дълбок и плътен. Той казваше, че вечерята е топла или предлагаше сладолед на дамата си с такъв тъжен и доверителен глас, сякаш й съобщаваше за смъртта на майка й или се готвеше да направи любовно признание. Слагаше в краката си всички луди-млади от бащиното си общество и беше героят на тези треторазредни хора. Неколцина му се подиграваха и го мразеха. Други, подобно на Добин, се възхищаваха жарко от него. И бакенбардите му бяха започнали да вършат работата си и да се увиват около сърцето на мис Шварц.