Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
Хет Мастийн се опитваше да се изправи на крака. Очите на храмера все още бяха фокусирани върху нещо много далеч. Кожата му беше толкова гореща, че пареше ръцете на Сол.
— Дай последния медицински пакет — изръмжа Сол. — Програмирай го на ултраморфин и реактив против треска.
Дюре побърза да се подчини.
— Дървото на болката! — успя да промълви Хет Мастийн. — Трябваше да съм негов Глас! Ергът трябваше да го пренесе през пространството и времето! Епископът и Гласът на Великото дърво избраха мен! Не мога да ги подведа. — Той се напрегна за миг в ръцете на Сол, а после се строполи обратно върху каменното преддверие.
— Аз съм Истинският избраник — прошепна той. Енергията го напускаше като въздух, излизащ от спукан балон.
— Трябва да поведа Дървото на болката по време на Изкуплението. — Той затвори очи.
Дюре прикачи последния медицински пакет, провери дали мониторът е настроен за капризите в метаболизма и телесната химия на храмерите и зареди адреналин и болкоуспокоителни. Сол се наведе над облеченото в роба тяло.
— Това не е храмерска терминология или теология — каза Дюре. — Той използва езика на култа към Шрайка. — Свещеникът срещна погледа на Сол. — Това обяснява известна част от мистерията… особено от разказа на Брон. Поради някаква причина, храмерите са в тайно споразумение с църквата на Последното изкупление… с култа към Шрайка.
Ученият кимна, плъзна собствения си инфотерм на китката на Мастийн и настрои монитора.
— Дървото на болката трябва да е легендарното трънено дърво на Шрайка — промълви Дюре и вдигна поглед към празното небе, там, където се беше втренчил Мастийн. — Но какво искаше да каже с това, че той и ергът му са били избрани да го пренесат през пространството и времето? Наистина ли смята, че може да управлява дървото на Шрайка по начина, по който храмерите карат дърволетите? Защо?
— Ще трябва да го попиташ през следващия живот — уморено отвърна Сол. — Той е мъртъв.
Дюре провери мониторите и прибави към тях инфотерма на Ленар Хойт. Опитаха медицинския пакет със съживяващи стимуланти, сърдечен масаж и дишане уста в уста. Мониторните датчици не помръдваха. Хет Мастийн, храмерският Истински глас на дървото и поклонник на Шрайка наистина беше мъртъв.
Изчакаха час, подозрителни към всичко в тази извратена долина на Шрайка, но когато мониторите започнаха да показват бързо разлагане на трупа, те погребаха Мастийн в плитък гроб на петдесет метра нагоре по пътеката към входа на долината. Касад беше оставил сгъваема лопата — с надпис „инструмент за окопаване“ на жаргона на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ — и мъжете се редуваха да копаят, докато свободният наглеждаше Рахил и Брон Ламиа.
Двамата мъже, единият люлеещ в ръцете си дете, стояха в сянката на един камък, докато Дюре каза няколко думи, преди да хвърлят пръстта върху фибропластмасовия заместител на саван.
— Не познавах истински г. Мастийн — каза свещеникът. — Не принадлежахме към една и съща вяра. Но имахме една и съща професия. Гласът на дървото Мастийн прекара по-голямата част от живота си в служба на това, което разбираше под Божие дело, прилагайки Божията воля в писанията на Муира и в красотата на природата. Вярата му беше истинска — изпитана в трудности, изпълнена с покорство и накрая подпечатана със саможертва. — Дюре замълча и примижа към небето, което беше избледняло до сивия метален блясък на оръжие. — Моля Те, приеми Своя раб, о, Господи. Приветствай го в ръцете Си, както някой ден ще приветстваш и нас, другите търсещи Те, загубили своя път. В името на Отца и Сина и Духа Светаго, амин.
Рахил започна да плаче. Сол я разходи, докато Дюре хвърляше пръст върху фибропластмасовия вързоп с човешка форма.
Върнаха се до преддверието на Сфинкса и внимателно преместиха Брон в малкото сянка, която беше останала. Нямаше начин да я скрият от следобедното слънце, освен да я внесат в самата гробница, а нито един от тях не искаше да го стори.
— Консулът вече трябва да е изминал повече от половината път до кораба — предположи свещеникът, след като продължително отпи от бутилката с вода. Челото на Дюре беше изгоряло от слънцето и лъщеше от пот.
— Да — съгласи се Сол.
— До утре по това време ще се е върнал. Ще използваме лазерни режещи инструменти, за да освободим Брон, после ще я внесем в корабния лазарет. Навярно болестта на Рахил ще може да бъде спряна в криогенната камера, въпреки онова, което са казали лекарите.