Падането на Хиперион

Сол разтриваше гърба на Рахил, докато детето спеше по корем, с вдигнато под тънките одеяла дупенце.

— От това, което казват другите, изглежда, че е предопределено Мрежата да изстрада ужасна война.

— Значи вярваш в предсказанията на Съвещателната комисия на ИИ?

Сол сви рамене в мрака.

— Всъщност, не зная нищо за политиката… или за точността на Техноцентъра в предсказанията. Аз съм незначителен учен от малък колеж на затънтен свят. Но имам чувството, че ни предстои нещо ужасно… че някакъв свиреп звяр пълзи към Витлеем, за да се роди. Дюре се усмихна.

— Иейтс — каза той. Усмивката изчезна. — Подозирам, че това място е новият Витлеем. — Той погледна надолу по долината към блестящите Гробници. — Прекарах известно време в изследване на теориите на Св. Тейлхард за еволюцията към точката Омега. Вместо това, ето какво имаме. Човешко безумие в небесата и един ужасен Антихрист, който очаква да наследи останалото.

— Мислиш ли, че Шрайка е Антихристът? Отец Дюре облегна лакти върху вдигнатите си колене и скръсти ръце.

— Ако не е, съвсем сме загазили. — Той горчиво се засмя. — Не много отдавна щях да бъда очарован да открия Антихрист… дори присъствието на някаква антибожествена сила щеше да ми послужи да подкрепя отслабващата си вяра в каквато и да е форма на божественост.

— А сега? — тихо попита Сол. Дюре разпери пръсти.

— Аз също бях разпнат.

Сол си спомни за образите от разказа на Ленар Хойт за Дюре — за това как възрастният йезуит сам се бе приковал на теслово дърво, изстрадвайки годините на болка и прераждане, вместо да се предаде на кръстоидния ДНК паразит, който дори сега се криеше под плътта на гърдите му.

Дюре сведе поглед от небето.

— Никакъв поздрав от небесния Баща — тихо каза той. — Никакво успокоение, че болката и жертвата не са били напразни. Само болка. Болка и мрак, и после отново болка.

Ръката на Сол престана да се движи по гърба на бебето.

— И това ли те накара да загубиш вярата си? Дюре погледна към учения.

— Напротив, това ме накара да почувствам, че вярата е толкова по-важна. Болката и мракът са нашия жребий още от Падението на Човека. Но трябва да има някаква надежда, че можем да се издигнем до по-висше равнище… че съзнанието може да еволюира до плоскост, по-благосклонна от нейния контрапункт на една равнодушна вселена.

Сол бавно кимна.

— Имах един сън по време на дългата битка на Рахил с болестта на Мерлин… жена ми Сара имаше същия сън… че съм призован да принеса в жертва единствената си дъщеря.

— Да — рече Дюре. — Прослушах резюмето на диска на консула.

— Тогава знаеш отговора ми — каза Сол. — Първо, че вече не можем да следваме пътя на покорство на Авраам, дори да има Бог, който изисква такова покорство. Второ, че сме извършвали жертвоприношения на този Бог вече прекалено много поколения наред… и заплащанията с болка трябва да престанат.

— И все пак, ето те тук — отбеляза Дюре, като посочи към долината, Гробниците и нощта.

— Аз съм тук — съгласи се ученият. — Но не, за да се унижавам. По-скоро да видя какъв е отговорът на тези сили към моето решение. — Той отново докосна гърба на дъщеря си. — Сега Рахил е на ден и половина и с всяка секунда става по-малка. Ако Шрайка е архитект на такава жестокост, искам да се изправя пред него, дори той да [е твоят Антихрист. Ако има Бог и ако той е сторил това, ще се отнеса със същото презрение и към него.