Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
Беше прелестно утро. Изгревът освети ниските облаци и накара всеки храст, всяко дърво да изпъкне на ниската, хоризонтална светлина. Консулът се чувстваше така, сякаш бяха изминали месеци, откакто за последен път бе виждал истинска растителност. Водни и халфокови дървета се издигаха на невероятна височина по далечните скали, бели на фона на мочурливата равнина и ярката светлина се отразяваше в милионите зелени клонки на перископовия ориз из оризищата. Корени на женска горичка и огнена папрат обточваха бреговете и всички клони рязко се открояваха на светлината на изгрева.
Облаците погълнаха слънцето. Започна да вали. Консулът нахлупи по-ниско смачканата триъгълна шапка, сгушен под резервното наметало на Касад и полетя на юг сто метра над земята.
Консулът се опитваше да си спомни. „Колко време оставаше на детето Рахил?“
Въпреки дългия сън предишния ден, умът му бе натежал от токсините на умората. „Рахил беше на четири дни, когато пристигнахме в долината. Това бе преди… четири Дни.“
Консулът потърка’бузата си, протегна ръка за бутилка с вода и откри, че всички са празни. Лесно можеше да се спусне долу и да напълни бутилките от реката, но не искаше да губи време. Слънчевите изгаряния го боляха и го караха да трепери, докато дъждът се процеждаше по шапката му.
„Сол каза, че ако се върна до вечерта, всичко ще бъде наред. Рахил е родена след 2000 часа по хиперионско време. Ако това е така, ако няма грешка, тя разполага с време до осем вечерта. — Консулът изтри водата от бузите и веждите си. — Да речем, още седем часа до Кийтс. Часдва, за да освободя кораба. Тео ще помогне… той вече е генерал-губернатор. Мога да го убедя, че е в интерес на Хегемонията да наруши заповедта на Гладстоун и да свали карантината от кораба. Ако е необходимо. Ще му кажа, че тя ми е наредила да вляза в заговор с прокудените, за да предам Мрежата.
Да речем, десет часа плюс петнайсетминутен полет с кораба. Ще пристигна поне час преди залез слънце. Рахил ще е само на няколко минути, но… какво? Какво друго можем да направим, освен да я вкараме в камерите за криогенна сомния? Нищо. Така и трябваше да стане. Това винаги е било последната възможност на Сол, въпреки предупрежденията на лекарите, че може да убие детето. Ами Брон?“
Консулът беше жаден. Той свали наметалото, но дъждът беше отслабнал и едва ръмеше, само толкова, колкото да навлажни устните и езика му и да го направи още по-жаден. Мъжът тихо изруга и бавно започна да се спуска. Навярно можеше да лети ниско над реката достатъчно дълго, за да напълни бутилката си.
Хокинговото килимче престана да лети на трийсет метра над водата. В един миг се спускаше постепенно и гладко, като килим по плавен стъклен склон, а в следващия се премяташе и вече не се поддаваше на контрол — двуметрова черга и един ужасен мъж, изхвърлени през прозореца на десететажна сграда.
Консулът изкрещя и се опита да скочи, но въжето, с което беше завързан за килима и вълнената торба, го оплете в развяващото се килимче. Като се премяташе и гърчеше, той падна заедно с него през последните двайсет метра до твърдата повърхност на очакващата го р. Хули.
29.
През нощта, в която беше заминал консулът, у Сол Уайнтрауб се бяха зародили силни надежди. Най-после правеха нещо. Или поне се опитваха. Сол не вярваше, че криогенните камери на кораба на консула са решение за спасяването на Рахил — медицинските експерти на Ренесанс Вектор бяха изтъкнали крайната опасност от тази процедура, — но беше добре да разполага с алтернатива, с каквато и да е алтернатива. И ученият чувстваше, че са останали пасивни достатъчно дълго, в очакване Шрайка да си направи удоволствието, като осъдени престъпници, очакващи гилотината.
Тази нощ вътрешността на Сфинкса изглеждаше прекалено несигурна и Сол изнесе вещите им върху широкото гранитно преддверие на гробницата, където Дюре се опитваше да устрои Мастийн и Брон удобно под одеяла и наметала, с раници вместо възглавници. Медицинските монитори на Брон продължаваха да не показват каквато и да е мозъчна активност, но тялото й почиваше спокойно. Мастийн се въртеше и мяташе в обятията на треската.
— Какъв, според теб, е проблемът на храмера? — попита Дюре. — Болест ли?
— Може да е обикновена настинка. След като е бил отвлечен от вятърната гемия, той се е оказал сред пустошта и тук, в долината на Гробниците на времето. Ял е сняг вместо вода и не е имал абсолютно никаква храна.
Дюре кимна и провери медицинския маншет от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, който бяха прикрепили от вътрешната страна на ръката на Мастийн. Датчиците показваха постоянно преливане на интравенозен разтвор.