Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
Барак изруга, а Мандорален рязко дръпна юздите на бойния си кон и викна:
— Направете път! — И наведе копието си.
— Спокойно — предупреди го Барак.
Дриадите хвърлиха изплашени погледи към войниците и изчезнаха сред мрачните дървета.
— Какво мислиш, лорд Барак? — попита енергично Мандорален. — Не са повече от стотина. Ще ги нападнем ли?
— В един от близките дни аз и ти ще трябва да си поприказваме надълго и нашироко по някои въпроси — отвърна Барак. Той погледна през рамо, забеляза, че Хетар също се е промъкнал по-близо, и въздъхна. — Е, предполагам, че все някак ще се справим. — Исполинът стегна ремъците на щита си и разхлаби меча си в ножницата. — Как мислиш, Мандорален? Дали пък да не им дадем възможност да избягат?
— Предложението ти е великодушно, лорд Барак — прие го незабавно Мандорален.
След малко се появи и група конници. Водачът беше едър мъж в синя наметка, украсена със сребриста бродерия. Нагръдникът и шлемът му бяха инкрустирани със злато.
— Превъзходно — отбеляза той, когато се приближи. — Великолепно.
Леля Поул насочи студения си поглед към новодошлия и с попита:
— Нима легионите нямат по-полезно занимание от това да устройват засади на мирни пътници?
— Това е моят легион, госпожо — високомерно отвърна мъжът със синята наметка, — и войниците изпълняват каквото им наредя. Виждам, че с вас пътува принцеса Се’недра.
— Къде и с кого пътувам е само моя грижа, ваша светлост — надменно заяви Се’недра. — Пътуването ми не засяга великия херцог Кадор от рода Вордю.
— Баща ви проявява дълбока загриженост, принцесо — заяви Кадор. — Цяла Толнедра ви търси. Кои са тези хора?
Гарион се опита да я предупреди, като мрачно се намръщи и поклати глава, ала го стори прекалено късно.
— Двамата рицари, които водят нашата група, са Мандорален, барон Воу Мандор и лорд Барак, граф Трелхайм — обяви тя. — Алгарският воин, който върви в края на колоната, е Хетар, син на Чо-Хаг, главатаря на племенните вождове в Алгария. Дамата…
— Аз мога да говоря и сама, скъпа — спокойно я прекъсна леля Поул. — Любопитна съм да узная какво е довело великия херцог Вордю толкова далеч в южна Толнедра.
— Заинтересуван съм да бъда тук, госпожо — каза Кадор.
— Това е очевидно — отвърна му леля Поул. — Но все пак?
— Всички легиони на империята търсят принцесата.
— Много съм изненадана, че човек от рода Вордю проявява такава готовност да търси принцеса от рода Боруни — отбеляза леля Поул. — Особено като имам предвид вековната вражда между двете фамилии.
— Защо не престанем с тези празни приказки? — с леден тон предложи Кадор. — Мотивите за присъствието ми тук са лично моя работа.
— Която, без съмнение, е мръсна.
— Мисля, че забравяте къде се намирате, госпожо — заяви Кадор. — В края на краищата аз съм онзи, който… по-важното е какъв ще стана.
— И какъв ще станете, ваша светлост? — полюбопитства жената.
— Аз ще бъда Ран Вордю, император на Толнедра — обяви Кадор.
— О, така ли? Ами какво прави бъдещият император на Толнедра в Леса на дриадите?
— Каквото е необходимо, за да защитя интересите си — твърдо изрече Кадор. — Най-важното в настоящия момент е, че принцеса Се’недра трябва да премине под моя опека.
— Баща ми вероятно ще има някои възражение срещу това, което казахте, херцог Кадор — намеси се Се’недра. — И вероятно няма да одобри амбициите ви.
— Онова, което приказва Ран Боруни, съвсем не ме засяга, принцесо — заяви Кадор. — Толнедра има нужда от мене и никаква подлост от страна на боруните няма да спре похода ми към императорската корона. Очевидно е, че старецът възнамерява да ви омъжи за някой от рода Хонет или Хорбит, за да възбуди някакви фалшиви претенции към трона. Това би могло да усложни всичко, а пък аз желая положението да си остане простичко.
— Като самият вие се ожените за мене? — презрително попита Се’недра. — Това никога няма да стане.
— Не — отхвърли предположението й Кадор. — Не проявявам интерес към съпруга дриада. За разлика от боруните, родът Вордю ще поддържа родословното си дърво неопетнено с връзки с нисши твари.
— Значи ще ме държите в затвора? — попита Се’недра.
— Боя се, че това е невъзможно — отговори й херцог Кадор. — Императорът има шпиони навсякъде. Наистина е срамно, че подбрахте такъв момент за бягството си, ваше височество. Платих огромни разноски, докато един от агентите ми проникне в кухнята на императора със смъртоносна доза нийсанска отрова — за нея също платих скъпо и прескъпо. Тъкмо щях да ви отровя. Дори си направих труда да напиша съболезнователно писмо до баща ви по повод вашата смърт.