Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
— Лейлъни?
— Така се казва момичето.
— Обикновено казват, че случаят не е такъв. Срамуват се. Истината излиза наяве само след беседа със специалист.
— Знам, че често става така. Но тя е по-различна. Хлапето е много красиво и умно. Щеше да ми каже, ако имаше сексуално малтретиране. Казва, че няма… и аз й вярвам.
— Редовно ли се виждате с нея? Говорите ли с нея?
— Снощи дойде у нас на вечеря. Беше…
— Значи не я държат затворена? Значи не говорим за брутално задържане насила?
— Задържане? Е, може би, до известна степен.
— До каква степен?
В стаята беше нетърпимо горещо. Като в повечето съвременни административни високи сгради заради климатика или заради пестенето на енергия прозорците не се отваряха. Климатикът беше включен, но той издаваше повече шум, отколкото да я охлажда.
— Не иска да живее в това семейство. Никой не би искал на нейно място.
— Никой от нас не може да избира семейството си, госпожо Белсонг. В противен случай работата ми щеше да нарасне поне четирикратно. Като казвам грубо задържане, имам предвид да е била оковавана, заключвана в стая, заключвана в килера, завързвана за леглото.
— Не, нищо подобно. Но…
— Престъпна небрежност? Например момичето страда ли от хронично заболяване, което родителите му отказват да лекуват? Слабо ли е, теглото му под нормата ли е, страда ли от недохранване?
— Не, тя не гладува, но се съмнявам, че се храни добре. Майка й определено не умее да готви.
Бронсън се наведе напред и повдигна вежди.
— Не умее да готви? Нещо не разбирам за какво сте дошли, госпожо Белсонг?
Мики се приближи до бюрото, сякаш се опитваше да продаде историята си на някой редактор на вестник.
— Вижте, госпожо Бронсън, извинете ме, но ви уверявам, че не съм дошла тук да ви губя времето. Случаят е много особен и не може да се определи, като ви отговоря на стандартните въпроси.
Докато Мики още говореше, жената разсеяно се обърна към монитора на компютъра на бюрото й, явно станала нетърпелива, и започна да пише нещо на клавиатурата. Съдейки по скоростта, с която пръстите й летяха по клавишите, тя определено беше запозната с машините и дяволската технология.
— Добре, нека регистрираме случая и изредим основните факти. После ще ми разкажете историята с ваши думи, ако това ще помогне, и аз ще ги пригодя към доклада. Името ви беше Мики Белсонг, нали?
— Белсонг, Мишелина Тереза.
Служителката попита за адреса и телефона.
— Пазим в тайна информацията за тъжителя — тоест за вас — и за семейството, което разследваме, но трябва да ги имаме в нашата база данни.
Служителката от социалните служби поиска личната й карта и Мики й я подаде.
След като въведе номера от картата, тя продължи да пише на компютъра още няколко минути, като спираше само за да прочете написаното на екрана. Беше напълно погълната от данните, сякаш забравила за събеседничката си.
Ето това беше обезчовечаващото въздействие на технологията, която самата Ф. беше осъдила преди малко.
Мики не виждаше какво пише на екрана. Затова се изненада, когато Ф., все още съсредоточена върху компютъра, изрече:
— Била сте обвиняема за притежание на крадена собственост, съучастничество в документна измама и притежание на подправени документи с намерение да ги продадете — включително и фалшива шофьорска книжка, лични карти…
Думите й сториха това, което огромното количество водка с лимон и шоколадови понички не можаха: предизвикаха гадене у Мики.
— Аз… Аз… Извинете, но мисля, че нямате право да ме питате подобни неща.
Все още загледана в монитора, служителката отговори:
— Не ви питам. Само проверявам самоличността ви. Тук пише, че сте били осъдена на осемнайсет месеца.
— Това няма нищо общо с Лейлъни.
Ф. нищо не каза. Тънките й пръсти натиснаха, но вече леко, няколко клавиша. Като че изтегляше фино информация от системата.
— Не съм направила нищо — продължи Мики, като веднага се намрази за отбранителния си тон и за слабостта си. — Момчето, с което ходех тогава, се занимаваше с неща, за които аз не знаех.
Ф. очевидно беше по-заинтригувана от това, което пишеше в компютъра за Мики, отколкото от нейния разказ.
Мики се чувстваше задължена да обясни на служителката:
— Случи се така, че бях заедно с него в колата, когато ченгетата го арестуваха. Не знаех какво има в багажника — нито за фалшивите документи, нито за крадената колекция от монети. За нищо не знаех.
Ф. обаче явно не слушаше какво й говорят.
— Били сте изпратена в женско поправително заведение в Северна Каролина. То се намира на юг от Стоктън, нали? Веднъж ходих на един фестивал на аспержите в Стоктън. В един от павилионите предлагаха ястия, сготвени от жени от заведението, участващи в програмата за кулинарна преквалификация. Доколкото си спомням, никое от тези ястия не беше вкусно. Тук пише, че още се намирате там.