Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
ГЛАВА XVII
Тежестите на царската власт
1. Царствени и жречески табу
На даден етап от развитието на първобитното общество хората смятали, че царят или жрецът е надарен със свърхестествени сили или е въплъщение на божество. От това следва предположението, че природният закон е до голяма степен в негова власт и затова го държали отговорен за лошо време, компрометирана реколта и други подобни бедствия. Те сякаш са приемали, че както над поданиците и робите царската власт над природата се упражнява с определени волеви актове и хората отдавали сушата, глада, чумата или бурята на небрежността или злонамереността на своя цар и го наказвали с камшик или окови, дори със сваляне и смърт, ако се заинати. Понякога обаче природният закон се смятал донякъде независим от нея, от волята на върховния господар. Ако можем да се изразим така — смятали особата му за динамичен център на Вселената, от който се разпространяват радиално силови линии към всички части на небето и всяко негово движение — ако си обърне главата или вдигне ръка, незабавно засяга и може сериозно да разстрои нещо в природата. Царят е опорна точка на света и най-малката негова простъпка може да смути деликатното равновесие. Затова той и хората около него трябва да са особено предпазливи, а целият му живот да е уреден до най-големи подробности, та нито един негов акт, волен или неволен, да не разстрои или наруши установения природен ред. Микадо, духовният император на Япония, е, или по-скоро беше, типичен пример за тази категория монарси. Той е въплъщение на богинята на слънцето, божеството, което управлява Вселената, боговете и хората. Всяка година боговете идват да му прислужват и прекарват един месец в неговия двор. През този месец, чието име означава „без богове“, никой не ходи в храмовете, защото хората смятат, че боговете са ги напуснали. Поданиците наричат Микадо „видимо или въплътило се божество“, а той самият приема в официалните си прокламации и укази титлата, като твърди, че има власт над всички японски богове. В. официален указ от 646 г. например императорът е наречен „въплътен бог, който управлява Вселената“.
Преди около двеста години са ни оставили следното описание за начина на живот на Микадо:
„И до ден-днешен князете от това семейство и по-специално онези, които седят на престола, се смятат за свети личности и папи по рождение. И за да запазят тези изгодни представи за себе си в съзнанието на своите поданици, те трябва да обръщат необикновено внимание на свещените си особи и да правят неща, които, разглеждани в светлината на обичаите на други народи, ще изглеждат смешни и самонадеяни. Редно е да дадем няколко примера за това. Императорът смята, че противоречи на неговото достойнство и святост да докосва с краката си земята, затова, когато иска да отиде някъде, хората трябва да го носят на раменете си. Още по-малко допуска да покаже свещената си особа на открито; слънцето е недостойно да свети над главата му. На всички части на тялото му приписват такава святост, че той не смее да подстриже косата и брадата си, нито да изреже ноктите си. Но за да не е прекалено мръсен, го почистват нощем, когато спи, защото казват, че каквото се вземе от тялото му, е откраднато и следователно това не накърнява неговата святост или достойнство. В древни времена Микадо бил длъжен всяка сутрин да престоява известно време на престола с императорската корона на главата си, но неподвижен като статуя, без да помръдне ръце и крака, глава или очи, нито пък която и да е друга част от тялото си. Смятали, че по този начин запазва мира и спокойствието в империята си и се бояли, че ако за беда се обърне към някоя част от своите владения, от тази посока приближава война, глад, пожар или друго голямо бедствие, което ще обезлюди страната. Но по-късно установили, че благодарение на своята неподвижност императорската корона може да запази мира в империята и сметнали за добре да освободят от това тежко задължение отдадената на леност и удоволствия императорска особа и сега всяка сутрин слагат короната за няколко часа на престола. Храната, която Микадо поема, трябва да се приготвя всеки път в нови гърнета и да се сервира на масата в нови съдове. Тази посуда е съвсем, чиста и хубава, но е направена от обикновена глина, та без особени разходи да се хвърля или троши, след като веднъж е използувана. Обикновено я трошат от страх да не попадне в ръцете на обикновени хора, твърдо убедени, че ако мирянин си позволи да се храни от свещените съдове, устата и гърлото му ще се възпалят и надуят. Същото зловредно въздействие очакват и от свещените одежди, защото вярват, че ако мирянин ги облече без изричното разрешение или заповед на императора, те ще причиняват подуване и болки по всички части на тялото му.“ В същия смисъл е едно по-ранно описание на Микадо: „Смятало се за позорно падение дори да докосне земята с крака си. И на слънцето и луната не се разрешавало да светят над главата му. Нито един телесен излишък не свалят от него — не подстригват нито косата, нито брадата, нито режат ноктите му. Яденето му се поднася винаги в нови съдове.“