Златната клонка

Подобни жреци-царе, или по-скоро богове-царе, откриваме у варварите от Западна Африка, които са по-слабо развити. В Шарк Пойнт, близо до Кейп Падрон в Долна Гвинея, сам в джунглата живее богът-цар Кукулу. Той няма право да докосва жена, нито да напуска къщата си; нещо повече, той не бива да става от стола си и е принуден да спи седнал, защото ако легне, вятърът ще престане да духа и корабоплаването ще спре. Той контролира бурите и изобщо поддържа атмосферата в нормално и уравновесено състояние. Навръх планината Агу в Того живее фетиш или дух на име Багба, който е от голямо значение за околната област. На него приписват властта да дава или отнема дъжда; той е господар на ветровете, включително и на харматана, сухия, горещ вятър, който духа от вътрешността. Жрецът живее в къща, построена на най-високия връх на планината и там държи ветровете, затворени в големи делви. Към него отправят молбите за дъжд; освен това той върши добра търговия с амулети от леопардови зъби и нокти. Но макар властта му да е голяма и той да е действителният господар на страната, правилото на фетиша му забранява да напуска планината и трябва да прекара целия си живот на върха й. Оттам може да слезе само веднъж в годината, за да направи покупките си от пазара, но и тогава няма право да стъпва в колибата на смъртен и трябва още същия ден да се върне на мястото на заточението си. Отделните села управляват назначавани от него и подчинени нему вождове.

В западноафриканското царство Конго имало върховен първожрец на име Читоме или Читомбе, когото негрите смятали за бог на земята и на небето и преди сами да вкусят от новата реколта, му давали първите плодове, защото се страхували, че ако нарушат това правило, ще ги сполетят безброй нещастия. Когато се случело да напусне резиденцията си, за да посети други места под своя власт, през цялото време докато е извън нея, всички женени хора трябвало да спазват пълно полово въздържание, защото се предполагало, че всеки акт на невъздържание ще бъде фатален, за него. Хората вярвали, че ако умре от естествена смърт, светът ще загине, а земята, която единствено той поддържа със своята власт и достойнство, ще бъде незабавно унищожена. По времето, когато дошли испанците, сред полуварварските народи от Новия свят съществували йерархии и теокрации от рода на японската. Върховният първожрец на сапотеките например предлага близка аналогия с Микадо. Могъщ съперник на самия цар, този духовен господар имал абсолютна власт над Йопаал — един от главните градове на царството. Разказват, че се радвал на невъобразимо преклонение. На него гледали като на бог, когото земята не е достойна да крепи, а слънцето — да осветява. Длъжностните лица, които носели носилката му на раменете си, били от най-издигнатите семейства. Той не удостоявал с поглед нищо около себе си и всеки срещнат падал по очи, защото се страхувал, че смъртта може да го настигне дори и защото е видял само сянката му. Жреците на сапотеките и особено върховният жрец били задължени да спазват целомъдрие; но имало обичай „в определени дни от годината, които отбелязвали с гощавки и танци, върховният жрец да се напие. Докато бил в това състояние, когато сякаш не принадлежал нито на небето, нито на земята, му водели една измежду най-красивите девици, посветили се в служба на боговете“. Ако тя родяла син, отглеждали го като чистокръвен принц и най-възрастният син наследявал баща си на трона. Не се съобщава какви точно свръхестествени сили приписвали на първожреца, но по всяка вероятност те съвпадали с тези на Микадо или Читоме.