Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Естествено, на тази теория може да се възрази, че свещеният брак на Юпитер е бил с Юнона, а не с Диана, и ако изобщо Диана е имала другар, трябва да се очаква той да е бил не Юпитер, а Дианус или Янус, като втората от тези форми е просто изопачение на първата. Всичко това е вярно, но възражението може да се обори със забележката, че двете двойки божества, Юпитер и Юнона, от една страна, и Дианус и Диана, от друга, са само синоними и по същност и произход имената и функциите им са тъждествени. Що се отнася до имената, те и четирите изхождат от арийския корен ди, „светъл“, който се среща в имената на съответните гръцки божества Зевс и старата му спътница Диона. По отношение на техните функции Юнона и Диана са богини на плодородието и раждането на деца; и двете в крайна сметка са били отъждествявани с Луна. Що се отнася до истинската природа и функции на Янус, то и самите древни били озадачени, а там, където те са се колебали, ние нямаме право да сме категорични, но мнението на Варон, че Янус бил бог на небето, намира подкрепа не само в етимологичната тъждественост на името му с това на бога на небето Юпитер, но също и в отношенията, които е имал с двете партньорки на Юпитер — Юнона и Ютурна. Защото определението Юнонски, дадено на Янус, е указание за брачен съюз между двете божества, а според едно твърдение Янус бил съпруг на водната нимфа Ютурна, за която казват, че била любимка на Юпитер. Освен това към Янус, също както към Юпитер, се обръщали дори и в обикновени разговори с думата „отец“. Нещо повече, с Юпитер го отъждествява не само логиката на учения св. Августин, но и набожността на един религиозен езичник, направил дар на Юпитер Дианус. Следа от връзката му с дъба е останала в дъбовите гори на Янкула, височината на левия бряг на Тибър, където, според легендите, Янус е властвувал като цар в най-далечните епохи от италийската история.
И така, ако съм прав, същата древна двойка божества била известна сред гръцките и италийските народи съответно като Зевс и Диона, Юпитер и Юнона, или Дианус (Янус) и Диана, а тези имена били в същност тъждествени по съдържание, макар и различни по форма, съобразно диалекта на племето, което ги почитало. Отначало, докато племената живеели в съседство, божествата едва ли се отличавали по друго, освен по име; иначе казано, разликата била чисто диалектна. Но постепенното разселване и последвалата изолация допринесли схващанията за боговете и култът към тях, който хората носели от своята прародина, все повече да се отдалечат едни от други и с течение на времето да възникнат несъответствия в митологията и ритуалите и по този начин номиналната разлика между божествата да стане действителна. А когато с бавния напредък на културата периодът на варварство и разделение започва да отминава, растящата политическа власт на отделната силна общност започва да привлича или да се налага над по-слабите си съседи и заедно с тях да образува нация, сливащите се народности слагали ведно както боговете, така и диалектите си и това довело до положението едни и същи древни божества, които прадедите им обожавали заедно преди разселването, да са така прикрити от натрупаните диалектни и религиозни различия, че първоначалната им тъждественост да е неузнаваема и те да намерят място едно до друго като независими божества в националния пантеон.
Това размножаване на божествата, резултат на окончателното сливане на свързани с родствени връзки племена, живели дълго време отделно, обяснява появата на Янус до Юпитер и на Диана (или Яна) до Юнона в религията на римляните. И сякаш тази теория е по-вероятна от становището, защищавано от някои съвременни учени, че първоначално Янус бил чисто и просто бог на вратите. Струва ми се съвсем невероятно едно божество с неговото достойнство и значение, почитано от римляните като бог на боговете и баща на своя народ, да е започнало кариерата си като смирен, макар и съвсем порядъчен вратар. Възвишеният край едва ли съответствува на смиреното потекло. По-вероятно е вратата (janua) да е получила името си от Янус, отколкото той да го е получил от нея. Това схващане намира подкрепа в анализа на самата дума janua. Обикновената дума за врата е обща във всички езици от арийското семейство от Индия до Ирландия. Dur — на санскрит, thura — на гръцки, tür на немски, door на английски, dorus на староисландски и foris на латински. Но освен това обикновената дума за врата, която латините използували заедно с всички свои арийски събратя, те имали и думата janua, която няма съответствие в нито един индоевропейски език. Думата напомня по вид прилагателна форма на съществителното Янус. Аз предполагам, че е било нещо обичайно на главната врата на къщата да се издига статуя или символ на Янус, за да се постави входът под защитата на великия бог. Вратата, пазена по този начин, ще е била известна като janua foris т.е. Янусова врата, и с времето фразата се е съкратила на janua, като съответното forus се подразбирало, но не се е произнасяло. Оттук лесно и естествено се преминало към употребата й в значението на врата изобщо, независимо дали била пазена от образа на Янус или не.