Златната клонка

В класическия период на гръцката и латинската древност времето на царете било вече минало и при все това преданията за техния произход, титли и претенции са достатъчно доказателство, че и те са си приписвали божествена власт и свръхчовешки способности. Затова можем без излишно колебание да приемем, че Горският цар в Неми, макар и лишен в по-късни времена от своята слава и стигнал до дни на упадък, водел началото си от дълга поредица свещени царе, които някога се радвали не само на подчинението, но и на обожанието от страна на своите поданици — знак на признателност за многобройните блага, които според хората те дарявали. Малкото, което знаем за функциите на Диана Арицийска, сякаш доказва, че на нея са гледали като на богиня на плодородието и особено като божество на раждането на човека. Затова е логично да предположим, че при изпълнението на тези важни задължения й е помагал жрец и двамата играели ролята на Горски цар и Горска царица в тържествения брак, предназначен да украси земята с цветовете на пролетта и плодовете на есента и да зарадва сърцата на мъжете и жените със здраво поколение.

Ако жрецът на Неми е минавал не само за цар, но и за бог на горичката, тогава ни остава да се запитаме кой бог по-специално е олицетворявал? Отговорът на древността е, че той представял Вирбий, съпруга и любовника на Диана. Но това не ни помага много, защото за Вирбий знаем почти само името му. Ключ към тайната може би ще ни даде огънят на весталките, който горял в горичката. Защото изглежда, че арийците са поддържали вечните си огньове навсякъде из Европа с дъбово дърво. Както доказва микроскопският анализ на обгорените въглени, направен от комендаторе Дж. Бони34 в хода на паметните разкопки, проведени от него в Римския форум в края на деветнадесетото столетие и в самия Рим, не много далеч от Неми, весталките са горили в своя огън дъбови пръчки и цепеници. Но по всичко личи, че ритуалите на различните латински градове били еднакви и е логично да заключим, че навсякъде в Лациум, където са поддържали свещен огън, е горяло също както и в Рим, дърво от свещения дъб. Ако е било така и в Неми, нараства вероятността свещената горичка да е представлявала естествена дъбрава и дървото, което Горският цар трябвало да охранява с риск на живота си, да е било дъб. И наистина според Вергилий Еней откъснал Златната клонка от вечно зелен дъб. Но дъбът бил свещено дърво на Юпитер, върховния бог на латините. От това следва, че Горският цар, чийто живот бил свързан по някакъв начин с един дъб, е представлявал не някое друго божество, а самия Юпитер. Поне сведенията, колкото и оскъдни да са те, сякаш сочат натам. Очевидно старата династия на Силвиите от Алба, с венеца от дъбови листа, подражавала на облеклото и се съревновавала по сила с лацийския Юпитер, който живеел на върха на Албанските планини. Не е изключено Горският цар, който пазел свещения дъб малко почти под върха, да е бил законен наследник на Силвиите. Във всеки случай, ако както предполагам съм прав, че той е минавал за Юпитер в човешки образ, то Вирбий, с когото го отъждествява легендата, е бил само местна форма на Юпитер, виждан може би в първоначалния му вид като бог на гората.