Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Египетските фараони също били почитани като божества и ежедневието им било уредено до най-малката подробност от точни и твърдо установени правила. „Животът на египетските фараони — пише Диодор — не бил като на други монарси, които нямат отговорности и могат да правят каквото поискат, тъкмо напротив, за тях всичко било определено от закон — не само официалните им задължения, но и подробностите от всекидневието. Били определени часовете на деня и нощта, в които фараонът трябва да прави каквото му е предписано, а не каквото си ще… Защото точно били посочени не само времето, когато трябва да е зает с държавни дела и да съди, но и часовете, в които трябва да се разхожда и да се къпе, да спи с жена си и накратко казано, било уточнено изпълнението на всеки негов жизнен акт. Обичаят налагал лека храна; разрешавало му се да яде само телешко и гъше месо и да пие само определеното количество вино.“ Но имаме основание да смятаме, че тези правила били спазвани не от древните фараони, а от жреците-царе, които управлявали в Тива и Етиопия в края на дванадесетата династия.
Пряк пример за правилата на живот, налагани на жреците, виждаме в лицето на римския Фламен Диалис, когото схващали като живия образ на Юпитер, или човешко въплъщение на небесния дух. Между другото ограниченията предвиждали: Фламен Диалис не бивало да язди, дори да се докосва до кон, да вижда въоръжена войска, да носи пръстен, който не е счупен, да има изобщо възел по облеклото си; от неговата къща не можело да се изнася друго освен свещения огън; нямал право да се докосва или дори да споменава за коза, куче, сурово месо, фасул и бръшлян; не бивало да минава под лоза; краката на леглото му трябвало да са намазани с кал; можел да го подстригва само свободен човек и то с бронзов нож, а след като се изрежат косата и ноктите му, трябвало да се заровят под дърво, което носи щастие; той не бивало да докосва мъртво тяло, нито да ходи на място, където е изгорен труп; не бивало да вижда човек, който работи на свят ден, да се съблича на открито; ако в къщата му заведат вързан пленник, трябвало да го отвържат и въжетата да се изтеглят през дупка на покрива и оттам да бъдат спуснати на улицата. Жена му Фламеника спазвала почти същите правила и допълнително свои собствени. Не трябвало да слиза по повече от три от така наречените гръцки стъпала; на определен празник не бивало да си реше косите; кожата на обувките й не бивало да е взета от умряло от естествена смърт животно, а само от заклано или принесено в жертва. Ако чуела гръмотевица, оставала табу, докато не принесе изкупителна жертва.
Народността гребо в Сиера Леоне има първожрец, който носи титлата Бодио, и някои го сравняват, малко неубедително, с върховния жрец на евреите. Назначават го по повелята на оракул. При встъпването му в длъжност го миропомазват със сложна церемония. На глезена му слагат гривна като знак за неговия сан, а касата на вратата на къщата му напръскват с кръвта на жертвена коза. Той отговаря за обществените талисмани и идоли, които храни с ориз и масло при всяко новолуние и от името на града принася жертви на мъртвите и на демоните. Формално властта му е много голяма, но на практика е съвсем ограничена, защото не смее да не зачита общественото мнение и отговаря, дори с живота си, за всяка беда, която сполети страната. От него се очаква да накара земята да роди богат плод, хората да са здрави, войната да е прогонена надалеч, а магията да не действува. Животът му е строго канализиран от определени ограничения или табу. Например той не може да спи другаде освен в официалната си резиденция, наречена във връзка с миропомазването му при церемонията по встъпване в длъжност „миропомазаната къща“. Той не бива да пие вода на път. Не бива да се храни, когато в града има труп, погребват го в потайна доба и за погребението му трябва да са чули малко хора, а когато оповестят смъртта му, никой не бива да скърби по него. Ако е станал жертва на изпитанието с отрова, като е пил отвара от кората на растението Sassywood, трябва да го заровят под течаща вода.
При народността тода в Южна Индия светият мандраджия, който играе ролята на жрец на свещената мандра, е предмет на най-различни тягостни и непосилни ограничения през цялото време, докато заема тази длъжност, а това може да означава много години. Например трябва да живее в свещената мандра и няма право да посещава дома си или обикновено село. Трябва да спазва обет за безбрачие, а ако е женен, да напусне жена си. Обикновен човек няма в никакъв случай правото да докосва свещения мандраджия или свещената мандра, защото подобно докосване би осквернило неговата светост до такава степен, че той ще трябва да се откаже от длъжността си. На обикновен човек е разрешено да се доближи до мандраджията само в два дни от седмицата — понеделник и четвъртък, а през останалите дни, ако има някаква работа с него, трябва да стои отдалечен (някои твърдят на около половин километър) и да крещи каквото има да казва от такова разстояние. Освен това, докато заема тази длъжност, свещеният мандраджия никога не се подстригва, нито си реже ноктите, не преминава река по мост, а я прегазва през брод, и то през определени бродове; ако умре човек от неговия род, не присъствува на погребалните церемонии, освен ако преди това не си подаде оставката и не слезе от възвишеното си положение на мандраджия до това на обикновен човек. Има сведения, че в стари времена трябвало да предава своя печат, или по-скоро гюмовете си, винаги, когато се помине човек от неговия род. Но тези тежки ограничения се налагат в пълен размер само на мандраджия от най-висока категория.