Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Какво имаш предвид?
— Трябва да ги будим всеки ден, за да пият и трябва да се хранят с каша. Приятелите ти бъдат заспали много дни, пет, може би десет. Ти като Търсач ще трябва да решиш дали да ги чакаш, или да продължиш без тях. Ние не можем да ти помогнем; ти трябва да решиш.
— Работата би била доста за теб, ако трябва да я вършиш сама.
Ейди кимна.
— Да. Но не толкова, колкото да търсиш кутиите, да спреш Мрачния Рал. — Докато го наблюдаваше, тя гребна още няколко пъти с лъжицата си.
Ричард разсеяно разбъркваше супата си. Настъпи дълго мълчание. Той погледна Калан, но нейното лице беше непроницаемо. Знаеше, че тя не иска да влияе на решението му. Отново сведе поглед към супата си.
— Всеки следващ ден — тихо каза най-сетне той — приближава Рал до последната кутия. Зед ми каза, че има план. Но това не означава, че планът му е бил добър. И може, когато се събуди, да не е останало време да го използваме. Така ще загубим още преди да сме започнали. — Той вдигна поглед към зелените очи на Калан. — Не можем да чакаме. Не можем да пропуснем шанса си; заложили сме твърде много. Трябва да тръгнем без него. — Калан му се усмихна разбиращо. — Така или иначе не смятах да оставя Чейс да върви с нас. За него имам по-важна работа.
Ейди се пресегна през масата и постави съсухрената си ръка върху неговата. Той я почувства топла и нежна.
— Това не бъде лесен избор. Не бъде лесно бъдеш Търсач. Това, което е пред вас, бъде по-трудно от най-страшните ти кошмари.
Той се насили да се усмихне.
— Поне все още имам водач.
Тримата замълчаха, обмисляйки какво може да бъде направено.
— Вие двамата трябва добре да се наспите тази нощ — каза Ейди. — Имате нужда от това. След вечеря ще ви кажа какво трябва да знаете, за да минете през просеката. — Тя погледна първо единия, после другия; гласът й стана още по-дрезгав. — И ще ви разкажа как изгубих крака си.
Седемнадесета глава
Ричард приближи лампата до масата, близо до стената и я запали с главня от огъня. Откъм прозореца се чуваше лекото ромолене на дъжда, придружено с нощните звуци. Ричард разпозна в крясъците и подвикванията на дребния дивеч, който започваше нощния си живот, успокоителните звуци от родното си място. Родно място. Това беше последната му нощ в родината, утре щеше да пресече границата и да навлезе в Средната земя. Като баща си. Усмихна се вътрешно на тази ирония на съдбата. Баща му беше изнесъл Книгата на преброените сенки от Средната земя, а сега Ричард я връщаше обратно там.
Отново се отпусна на дънера срещу Калан и Ейди.
— И така, кажи ми как да намерим просеката.
Ейди се облегна назад на стола си и размаха ръка във въздуха.
— Вече я намерихте. Вие бъдете в просеката. В устието й.
— И какво трябва да знаем, за да я прекосим?
— Просеката бъде празно пространство, пресичащо отвъдния свят, но все пак бъде земя на мъртвите. Вие бъдете живи. Зверовете преследват живите, ако живите бъдат достатъчно големи, за да ги интересуват.
Ричард погледна към безстрастното лице на Калан, после върна погледа си обратно към Ейди.
— Какви зверове?
Дългият пръст на Ейди се плъзна по всяка една от стените в стаята.
— Това бъдат кости от зверове. Вашите приятели са били докоснати от същества от отвъдното, чиято сила костите объркват. Ето защо казах, че вашите приятели бъдат лекувани от момента, в който внесени вътре. Костите карат магическата отрова да напусне телата им, гонят смъртния им сън. Костите отпъждат злото от тук. Зверовете не могат да ме открият, защото те чувстват злото в костите и то ги заслепява, кара ги да си мислят, че бъда един от тях.
Ричард се наведе напред.
— Ако вземем със себе си някои от тези кости, това ще ни защити ли?
Ейди пусна леката си усмивка и примигна с очи.
— Много добре. Това бъде точно каквото трябва да направите. Тези кости на мъртви притежават магията, която ще ви помогне да сте в безопасност. Но тука бъде още нещо. Слушай внимателно това, което ще ти кажа.
Ричард сключи пръсти и кимна.
— Не можете да вземете конете си, пътеката бъде твърде тясна за тях. Там бъдат места, където те не могат да минат. Не бива да се отклонявате от пътеката — бъде много опасно да го правите. И не бива да останете за през нощта. Пътуването ще отнеме един ден, една нощ и по-голямата част от следващия ден.
— Защо не можем да нощуваме? — попита Ричард.
Ейди погледна и двамата с белите си очи.
— Бъдат други неща освен зверовете в просеката. Те ще ви хванат, ако се спрете за по-дълго време.