Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Джини му разказа не само за епизода, но и за всичко по-интересно, което беше запомнила по време на пътуването след отвличането й. Забеляза, че той я слуша с цялото си внимание.
— Впечатлен съм, Ана. Къде си се научила да се катериш по дървета?
— Като малка. А на теб трябва да благодаря за другите ми умения, които ми спасиха живота. Въпреки проблемите между нас, благодарна съм ти за тях.
Той се размекна.
— Е, и ти си ги използвала добре.
— Включително револвера, който ми подари.
— Носиш ли го сега? — той я докосна по крака и тя потрепери.
— Винаги, както ми заповяда, Стив. Да не те е страх, че мога да го извадя срещу теб?
Той отбеляза, че отново беше започнала да го нарича с малкото му име.
— Няма да е особено умно, а ти не си глупава. Аз съм единствената ти надежда да се измъкнеш оттук жива.
— Знам и затова се държа прилично.
— Доволен съм да го чуя — засмя се Стив.
— Ти задържа ли се в лагера, преди да тръгнеш по следите ни?
— Безпокоиш се какво си мислят новите ти приятелки?
— Да.
— Не се притеснявай, те те харесват и смятат, че си била отвлечена.
— Но не и ти?
Стив реши, че е крайно време да хвърли светлина по някои въпроси.
— Всъщност и аз вярвам, че е станало така, Ана. Дори мисля, че е бил отвлечен и баща ти — и когато видя изумлението върху лицето й, той допълни: — Престъпниците често се предават взаимно. Ако бяха добри хора, нямаше да се занимават с престъпни дела. Бандата ви е навестила по-рано от очакваното, защото е смятала да ви ограби. Ако бяхте отказали да тръгнете с тях, те просто щяха да започнат да стрелят из лагера и щяха да ви отведат насила. Спасихте живота на невинни хора, като им се подчинихте, но поставихте собствения си живот в опасност. Което все още не оневинява баща ти за онова, което би направил, ако не беше убит. Дори ако ти си била замесена или просто си играла ролята на негово прикритие, аз пак ще те освободя като отплата за безкористното ти поведение в лагера.
Джини беше смаяна, че той продължава да храни съмнения по отношение на нея. Не можеше да го убеди, че бърка, без да разкрие други тайни за себе си, тайни, които все още не можеше да му довери. Защото можеше да се случи по-лошото: той щеше да повярва, че тя е неизлечима измамница. По-късно можеше да му изпрати писмо, обясняващо истината, и можеше дори да му съобщи къде е отседнала, просто за в случай че той поиска да я посети. Щеше да изпрати писмото до него на адреса на компанията, организирала транспортирането с кервана. И ако той установи връзка с Лутър Биймс — и двамата бяха достатъчно близки, за да работят пак заедно — Лутър сигурно щеше да знае къде да намери Стив. Но тогава, в този бъдещ момент, те вече щяха да са наясно какво изпитват един към друг. Тя щеше да е приключила с досадните си претенции. И дори да нямаше никаква друга причина, тя щеше да му пише поне за да му разкрие колко дълбоко бърка в преценката си за нея.
Спряха преди залез слънце, след като се бяха приближили достатъчно, за да настигнат бандата на следващия ден. Стив се възползва от няколкото оставащи минути светлина, за да се убеди, че предположенията му са правилни. Установи също, че наблизо няма никой, който би могъл изненадващо да ги нападне. Намираха се северно от Мена — един слабо населен град. Местността, която бяха прекосили днес, се бе оказала доста разнообразна — много потоци, няколко извора, а и хълмовете бяха по-стръмни, отколкото досега. Бандата се насочваше към насечения терен на масива Уачита, уникален с това, че се простираше от изток на запад, вместо от север на юг, както при повечето планински вериги. Недалече от тях се извисяваше Рич — най-високият връх в най-старата и най-голяма за страната гориста местност. Той нямаше никакви съмнения, че ще настигнат престъпниците утре още до обед и беше благодарен, че присъствието й не го бе забавило. Освен това бе съумял да съхрани силите на Чууни, като подбираше по-равен маршрут при придвижването. Беше я тренирал добре и не чу и дума на оплакване, когато преходът ставаше по-тежък. Тя беше една забележителна, силна и смела жена, точно такава каквато искаше. Само ако… Не мечтай!
Стив се върна и видя, че вечерята беше приготвена.
Джини сервира печено солено свинско, курабии, фасул и кафе.
— Няма да е така вкусно, както ако го беше приготвил ти, но поне ще ти спести сили и време за почивка.
— Много съм ви задължен, мис Ейвъри — каза той и седна.
— Никога ли не ти е минавало през ум да носиш два комплекта прибори за храна, когато тръгваш на път?