Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Не се безпокой, Ана, ще се наложи да ме изтърпиш само още няколко дни. Тази мисъл сигурно ще ти достави удоволствие.
— Сигурна съм, че и двамата ще изпитаме облекчение, когато сами сложим край на тази оскърбителна история.
— Така ли е наистина? — присви очи той.
Но Джини беше твърдо решена да не му дава възможност да я провокира към глупава кавга. Ако се опитваше да я нарани и да я отдалечи от себе си, тя нямаше намерение да му сътрудничи за своя сметка. Тя изяде храната и изпи кафето си, намирайки всичко за великолепно. Забеляза, че Стив се хранеше от тенджерата с пръсти понеже носеше със себе си само един комплект прибори. Това за сетен път й разкри, че самотникът не беше готов за компания.
— Е, добре, ти сготви, аз ще почистя. Беше вкусно. Благодаря.
— Няма нужда. И освен това не давам на никого да драска дъното на тенджерката ми. Яденето не става добро, когато е надраскана. — Той се отправи към потока, почисти съдината с пясък, после се върна, за да намаже с мазнина дъното и да я подсуши. — Добрата тенджерка изисква грижи. Имам тази отдавна и тя е видяла маса неща с мен.
Джини искаше иронично да отбележи „Ах, колко мило“, но не го направи. Всъщност беше впечатлена от уменията му и от начина, по който той можеше да се грижи за себе си и околните. Може би не трябваше да го обвинява изцяло за това, което представляваше. Може би беше по-правилно да обвинява за това средата, в която бе израсъл, жестоката война и многото неприятни инциденти, които му се бяха случили. Но и други хора бяха преживели тежки времена, без да се превръщат лъжци, измамници и човекомразци. „Но това не е съвсем вярно, Джини. Помисли за някои от хората, с които се запозна в кервана, помисли за себе си, за Чарлз Ейвъри и за баща си. Всички искат да оцелеят и се борят за това както могат.“ Тя определено не биваше да го нарича „копеле“, защото това за него беше твърде болезнено. Той бе… да, той сам й бе доверил тайната си в пристъп на слабост, а тя го беше застреляла с нея като със смъртоносен куршум. И защо? Грубият език и жестокостта не й бяха присъщи.
Може би, реши тя за себе си, причината беше, че се бе почувствала силно засегната и бе нанесла ответен удар със съзнание, замъглено от болка. Може би тя се беше променила след толкова много смърт: майка й, майката на Джоана — най-добрата й приятелка, мистър Ейвъри, може би и баща й, и без малко самата тя. От завръщането си в Америка се беше сблъскала с толкова много зло и опустошение. Може би всичко това, събрано заедно, я беше накарало да се отнася с презрение и възмущение към жестокостта в живота и към тежките изпитания на съдбата. Скоро, съвсем скоро, тя щеше да потърси възмездие за Бенет Чапман заради най-добрия си приятел. Беше загубила мъжа, когото обичаше, но можеше да намери баща си жив. Просто не беше справедливо от нея да се иска да изтърпи толкова много болка. Защо трябваше да…
Стив разтърси ръката й, защото тя не бе чула какво й казва:
— Легни на постелките, Ана. Аз ще използвам одеялото. Избери си място, но гледай да не е много далече от мен и револверите ми. Нагласи се сега, за да мога да загася огъня. Нали не искаме да бъдем видени от нежелани посетители.
Джини забеляза колко нежно прозвуча гласът му, но се престори, че й е все едно.
— Не се притеснявайте за моя комфорт, мистър Кар. Аз ще използвам одеялото или ще спя на земята. Не искам да лежа на вашите постелки. — „Ароматът на тялото ви няма да ми даде да заспя и ще запали нежелани огньове в мен!“
— Свикнал съм да спя на земята, Ана, а ти не си. Ако не си починеш добре, утре можеш да паднеш от седлото и това само ще ме забави. Става дума за предпазна мярка, а не за вежливост, така че не е необходимо да отказваш от наранена гордост или просто така, напук.
Джини не беше убедена, че нежният поглед в очите му съответства на думите, които чу. Действително ли бе джентълмен по егоистично съображения или просто прикриваше загрижеността си? Нямаше значение, тя реши да не спори и да не отказва. Не й отне много време, за да получи потвърждение на опасенията си: леглото беше пропито с аромата на тялото му. От тази мъжка миризма бузите й порозовяха и тя стана неспокойна. Проклинаше го в себе си, че й действа по този начин.
— Ето, това ще ти помогне да заспиш — обади се Стив след петнайсетина минути.
— Какво е то? — Джини не протегна ръка към чашата, която той й подаваше.
— Уиски, достатъчно, за да те приспи. Никой от нас няма да си почине, ако продължиш да се мяташ така, сякаш това легло е пълно с мравки.
— Да не искаш по този начин да ми развържеш езика за някое самопризнание? — изпусна се тя.