Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Много главоболия и малко място. Всеки срещнат има свои прибори. Скитници като мен предпочитат да пътуват с малко багаж и да се придвижват бързо.
— А не си ли се уморявал непрекъснато да си в движение и вечно да си сам?
— Налей ми още малко кафе, ако обичаш.
Джини знаеше, че при нормални обстоятелства той сам би се обслужил. Ходът му целеше само да отклони вниманието й от въпроса, на който той не отговори.
Приключиха вечерята в мълчание, после заедно прибраха.
Когато легна на мястото си върху рогозката, тя попита:
— Какво ще стане утре, когато настигнем бандитите?
Стив лежеше само на няколко фута от нея, както сам настояваше, за да може да я защити. Беше оставил револверите от двете си страни. Погледна я и отговори:
— Ти ще се държиш по-назад и ще се скриеш, докато не ги обезвредя.
— Толкова лесно ли очакваш да бъде, Стив? — тя не отделяше поглед от него.
— Нищо никога не се оказва просто, Ана. Не го ли научи вече?
— Да, но аз бих искала…
— Какво би искала? — попита той бързо, тръпнейки от желание за нея. Ако нещата утре се развият не както трябва, те може да бъдат мъртви преди залез слънце.
— Бих искала животът да не е така суров, опасен и жесток. Те са петима, Стив. Биха могли да те…
— Да ме убият? — видимото й безпокойство и това, че каза „да те“ вместо „да ни“, го трогна.
— Не го изричай! — извика тя и свали поглед от неговия.
Стив подпря десния си лакът на земята и сложи буза върху него.
— Ако се скриеш, Ана, те никога няма да те намерят.
— Но аз не се тревожех за себе си. Исках да кажа, не само за себе си.
— И за какво друго има да се тревожиш? Сигурен съм, че не държиш особено на тези мръсници, които те отвлякоха и смятаха да те изнасилят.
— Разбира се, че не.
— Тогава, за кого? — настоя той, искайки да чуе името си.
Джини недоумяваше защо той толкова държи да чуе отговора? Трябваше ли да му даде още един шанс, за да се ориентира в чувствата си към нея, един последен шанс? Тя самата трябваше да разбере дали има някаква надежда за бъдеще редом с него. А може би още по-важно за нея беше да разбере, дали това, което ги свързваше, означаваше нещо за него. Винаги би могла да обвини силното уиски за това, че е загубила контрол над себе си. Та утре те можеха да бъдат мъртви, и какво значение имаше в такъв случай това, което щеше да се случи тази вечер между тях?
— Чувствам се много напрегната, Стив. Ще ми налееш ли още една глътка от твоята бутилка?
— Започваш да си създаваш вреден навик. Не ставай зависима от това.
— Прав си, а и наистина не изпитвам никаква нужда. Това, което искам, е да разбера дали случилото се между нас е само лъжа и измама.
Стив я погледна втренчено.
— Не, Ана, не е. Ти си ми много мила и аз те желая. В задачата ми не влизаше да те излъжа по този начин. Но ти ме изненада и аз още не съм сигурен как точно да се държа с теб. Когато приключа с тази задача, чака ме друга, която е толкова важна, че не мога да откажа. А не съм уверен накъде ни води пътят, по който вървим, даже не съм сигурен, че ни води нанякъде. Никога преди не бях минавал по него и виждам, че не знам как да го извървя. Честно ще ти кажа… не мога да се закълна, че искам да го извървя и не знам дали бих могъл, ако исках. Аз съм самотник и в това ми е силата. Освен това около мен има други неща, които могат да ни попречат да бъдем един до друг.
Джини го гледаше и слушаше със смесеното чувство на радост и тъга, на отчаяние и надежда, на смелост и страх. Той откровено й беше обрисувал една ясна картина.
— А трябва ли тези неща да ни пречат и тази нощ или докато си тръгнеш?
Беше ли я разбрал правилно?
— Ти имаш по-добър шанс в живота, Ана, ти си една фина дама. Аз съм нищо… — „…нищо друго освен едно копеле, което е престъпило много закони, за да опази други. Нямам какво друго да ти предложа, освен неприятности и несгоди. Нямам дом, почти нямам пари и се радвам на малко уважение от другите.“
— Грешиш, Стив, ти си най-добрият мъж, който някога съм срещала. И можеш толкова много да дадеш, само ако си го разрешиш. И докато не се разтвориш изцяло, аз не искам никакви обещания. Искам само теб, поне докато мога да те имам. Ако трябва да яхнеш коня и да заминеш, аз няма да се опитам да те спра. Просто ще чакам да се върнеш.
Думите й дълбоко го трогнаха, но той се страхуваше да им повярва, горчивото му минало го бе научило колко опасно може да бъде това.
— Недей, Ана. Ако замина, аз няма да се върна. Не проваляй живота си в очакване да се случи нещо, което никога няма да стане, знам това от опит. Аз не заслужавам жена като теб и затова не мога да продължавам да те привличам към мен. Сега разбирам, че това е грешно и жестоко.