Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Стив спокойно отбеляза:
— Нали ми каза, че няма какво да признаваш. Приемам думите ти, докато нещо или някой не ги опровергае. Доста неща ти се наложи да изживееш напоследък, затова помислих, че уискито ще ти помогне да се отпуснеш. Не се притеснявай, че мога да се възползвам от притъпеното ти внимание след това.
— Ти си се променил от сутринта насам. Колко е добре това и за двама ни — иронично отбеляза тя, дръпна чашата от ръката му и я изпразни на един дъх. Задави се и се закашля. Очите й широко се разтвориха, плувнали в сълзи, които потекоха надолу по бузите й. Стив се опита да я потупа по гърба, но тя се дръпна настрана и гневно го изгледа. Кашляйки, преглъщайки и поемайки си дъх с труд, тя го сряза: — Дявол да те вземе! Не… мога… да… дишам. Гърлото и стомаха ми сякаш пламнаха — тя отпи глътка вода от подадената й манерка и постепенно дойде на себе си. — Трябваше да ме предупредиш да пия на малки глътки.
— Та ти даде ли ми шанс да го направя. След малко ще се оправиш. Всъщност, може би наистина най-добрият начин е да се погълне бързо, така че веднага да, започне да действа. Легни, затвори очи и след малко ще си заспала.
Джини последва съвета му. Една странна лекота обхвана тялото й. Някаква вихрушка се завъртя в главата й и я накара да се чувства сякаш се носи из облаците. Клепачите й натежаха толкова, че не можеше да ги повдигне и тя се поддаде на въздействието на могъщата магия. Чувстваше, че й е топло, уютно и спокойно. Една нежна ръка я погали по бузата и косата и от това й стана удивително приятно. Целувката, която последва, беше още по-сладка и замайваща, но тя не беше в състояние да й отговори. Остави се на крилете на усещанията, които ставаха все по-смътни.
Едно мъчително усещане на нежност разкъсваше сърцето на Стив, който много добре съзнаваше през какво бе минало това момиче в последните дни. Той много добре разбираше какво означават душевните терзания и омразата, които сега тя трябваше да понесе. Искаше да помогне и на себе си, и на нея, като й спести допълнителни мъки. Може би тя беше допуснала грешки, но кой не правеше такива? Трябваше да я измъкне от тази тежка ситуация, за да не стане и тя като него. Ана Ейвъри беше добър човек, тя не заслужаваше да понесе това, което й се бе случило, само заради стореното от баща й. Кой знае, може би дори и той не беше виновен, но вече бе твърде късно да се промени този факт. Ако се бяха срещнали при други обстоятелства и ако бяха по-различни хора… Но и едното, и другото бяха неща, които не можеха да се променят. А и след като тя научи пълната истина за него, това щеше да убие всякакви добри чувства, които тя може би още изпитваше. Би било пълна заблуда, наивен блян, да смята, че тя би го обичала и приела. Как би могла да го обича тя, една непозната, когато собственият му баща не бе съумял?
— Лека нощ, Ана, с мен си в безопасност.
В невъзможност да отвори очи, Джини едва разбираемо промърмори:
— Лека нощ, мили — после въздъхна доволно и се отпусна.
Стив остана да седи до нея известно време, като милваше лицето й и галеше косата. Пръстите му докоснаха къдрите, които се бяха измъкнали от плитката. Не можеше да се спре да я целува. Беше забелязал как тя вдъхва миризмата на леглото му и се бе досетил — надяваше се, че се досеща — за причината, която не й даваше да заспи. Бяха се любили пламенно и страстно сутринта, опияняващият епизод бе така свеж в паметта му, макар да му се струваше, че се случил отдавна. Да, можеше наистина да се държи по-мило с нея днес — в края на краищата, тя беше загубила баща си.
„Бащи! — стрелна се през главата му. Те могат да бъдат по-подли и от най-лошия ти враг. Искам да ти вярвам, Ана, но не мога да допусна мисълта, че можеш да ме предадеш и отхвърлиш като него. Не знам как бих постъпил, ако някога го направиш. Май е най-добре да не научаваме кой от двама ни е по-големият измамник.“
Джини се засрами от това, че така чувствено възприемаше близостта на Стив. Непрестанният допир с него й действаше силно и разяждаше основите на защитната стена, която се бе опитала да издигне пред себе си. Продължаваха да я измъчват съмнения. Може би той беше ядосан, може би разочарован, а може би засегнат, защото смяташе, че го е излъгала. А може би и поведението, и думите му бяха неговата защитна стена срещу това да бъде използван и наранен. Може би той се страхуваше, че ще я загуби, ако се наложи тя да влезе в затвора, което не бе изключено, в случай че някой съд на легионерите лоялисти решеше да накаже чрез нея „баща й“ и неговите съмишленици. Щеше ли да й повярва законът, ако тя заявеше, че не е Ана Ейвъри? Щеше ли да има някакво значение, ако приемеше, че наистина не е. Та нали беше пътувала заедно с Чарлз и двамата бяха извършили една опасна и хитра измама. Чиновниците на янките спокойно можеха да приемат, че не е възможно да не е замесена по някакъв начин. В крайна сметка тя беше загубила толкова много във войната.